.

На 1 януари православната църква отбелязва Обрезание Господне и се почита паметта на Свети Василий Велики!

Празникът Обрезание Господне припомня обрязването на младенеца Исус на осмия ден след раждането му. Този акт се извършва от евреите като символ на завета (договора) с Бог.

С този празник завършва осемдневният тържествен цикъл на Рождество Христово.

Св. Василий е многостранно надарена и талантлива личност. Роден малко след Първия вселенски събор, той отдава целия си живот на теоретическото обосноваване на  истината ­ в православното богословие, като при това постига изумително хармонично съчетаване на теорията с практиката. Основоположник на кападокийското богословие, чрез неговия труд Православната църква придоби своя основополагащ догмат ­ за Свeта Троица. И по-точно, конкретизира, че всяко от Трите Лица на Света Троица е със Свой личен Ипостас с лични отличителни свойства, но при обща за Трите Лица природа.

Свети Василий Велики е бил знаменит църковен учител, християнски мислител, философ и писател – един от тримата вселенски православни учители, изявен противник на арианската ерес. Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е „Шестоднев“.

През Златния век на старобългарската писменост Йоан Екзарх превежда „Шестоднев“ на български език. Заради примерния си живот и висока ерудиция Свети Василий Велики е почитан заедно със Свети Григорий Богослов и Свети Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква.

На Василий Велики принадлежи и идеята за активното милосърдие и добротворство като израз и реализация на Христовия закон за любовта и прошката. Той организира и първия благотворителен монашески център в Кесария, в който негови възпитаници дават безвъзмездна помощ на болни и страдащи. Още приживе Василий е наречен от съвременниците си Велик. На погребението му се стича цяла Кесария. След края на земния му живот църквата го канонизира за светец и чества паметта му в деня на неговата кончина.

Попитали Свети Василий Велики: „Допустимо ли е да се лъже, когато се има впредвид нещо полезно?
– Това не се допуска от Господа, който решително казва, че лъжата е от дявола (Йоан 8:44), като не сочи никаква разлика в лъжата.

Първо трябва сам себе си да избавиш от недостатъците си и чак след това да откриваш недостатъците на другите.

Не трябва да се грижим за онова, което не е толкова необходимо в живота, нито да се стремим към пресищане и разкош. Необходимо е да бъдем чисти от лакомия и от гиздене.

Както ръждата изпояжда желязото, така завистта – душата в която живее. Завистта е скръб за благополучието на ближния. Затова онзи, който е завистлив, той не страда никога от недостиг на скърби и печали… Когато му сторят добро, завистливият още повече се ядосва. Той се назкърбява повече от силата на благодетеля, отколкото усеща благодарност за направената му добрина.

Премъдър е бил оня, който е забранил даже да се яде хляб „у завистлив човек“ (Прит. 23:6) Тук под хляб се разбира всяко общуване в живота. Както се грижим да поставяме лесно възпламенимо вещество далеч от огъня, така, по възможност, не трябва да влизаме в дружески разговор със завистливите, а да отстраняваме себе си от стрелите на завистта.

Когато срещнеш човек, който обичайки да спори, встъпва в борба с тебе срещу истината и безспорното, то прекратявайки спора, отклони се от него… Защото, както мръсната вода прави за нищо негодни и най-добрите вина, така и злите беседи развращават добродетелните по живот и нрав хора.

Който непрестанно празнослови в Божия храм, този не само без полза ходи, но и за вреда.

Нищо не е така свойствено за християнина, както това да бъде миротворец, за което Господ ни е обещал Своята величайша награда.

Където оскъдява любовта, там непременно на мястото ѝ влиза ненавистта.