.
Кажете на Девата, че изглежда прекрасно, и има голяма вероятност вместо просто да се усмихне и да благодари, тя да започне да ви обяснява, че не си е доспала, косата ѝ днес е ужасна и тази дреха всъщност е стара. Похвалете работата ѝ и може веднага да ви посочи трите неща, които е могла да направи по-добре. Понякога човек остава с впечатлението, че Девата просто не умее да приема комплименти. Истината е малко по-сложна.
Девата има навика да гледа на себе си отблизо. Прекалено отблизо. Докато другите виждат цялостното впечатление, тя забелязва подробностите. И понеже отлично знае къде са собствените ѝ слабости, чуждото възхищение понякога ѝ се струва необяснимо щедро. Ако ѝ кажете: „Справи се страхотно“, тя неволно си спомня момента, в който се е поколебала, грешката, която е поправила в последния момент, и всичко онова, което вие изобщо не сте забелязали.
Това е една от странностите на Девата – критиката понякога ѝ звучи по-правдоподобно от похвалата. Не защото обича да я критикуват, а защото критичният поглед ѝ е добре познат. Тя самата постоянно преценява, сравнява, поправя и търси как нещо може да стане по-добре. Когато някой я похвали безусловно, първата ѝ реакция може да бъде не радост, а подозрение: „Наистина ли го мисли?“
Особено трудно става с прекалено общите комплименти. „Ти си невероятна“ може да не впечатли Девата особено. Но ако ѝ кажете: „Забелязах колко внимателно се погрижи за това, въпреки че никой не те помоли“, вероятно ще я трогнете много повече. Девата вярва на подробностите. Конкретната похвала ѝ показва, че не просто сте решили да кажете нещо приятно, а действително сте я забелязали.
И точно тук се крие един любопитен парадокс. Девата често прави за другите неща, за които самата тя почти никога не очаква благодарност. Помни дребни подробности, оправя проблеми, преди някой да ги е забелязал, поема задачи, които просто „трябва да бъдат свършени“. После се държи така, сякаш всичко това не е нищо особено. Когато някой го оцени, може искрено да се смути, защото в нейните очи тя просто е направила необходимото.
В любовта това понякога създава истински недоразумения. Човекът до Девата може непрекъснато да ѝ казва колко е красива, умна или специална, а тя пак да се съмнява. Не защото непременно не му вярва, а защото неговите думи трябва да преминат през много по-строг съдия – собствената ѝ представа за самата нея. А този съдия рядко раздава високи оценки.
С времето Девата има да научи нещо, което изглежда съвсем просто: чуждият поглед също може да бъде верен. Хората около нея не виждат непременно пропуските, които тя вижда. Те забелязват и качества, с които самата тя толкова е свикнала, че вече не ги смята за нещо особено.
Затова следващия път, когато направите комплимент на Дева и тя започне да ви обяснява защо не го заслужава, не бързайте да спорите. Кажете ѝ конкретно какво сте видели. Защото Девата не се нуждае от повече комплименти. Понякога просто се нуждае от доказателство, че наистина ги мислите.