.
През последните десетилетия западната цивилизация постигна безпрецедентни успехи. Никога в човешката история не е имало общество, което да е осигурявало толкова свобода, толкова права, толкова възможности за личностно развитие и толкова високо качество на живот. Именно Западът създаде институциите на либералната демокрация, върховенството на закона, свободата на словото, научния метод и индивидуалните права.
И въпреки това днес Западът се оказва изправен пред парадокс: той е застрашен не толкова от външните си врагове, колкото от собствените си добродетели, доведени до патологична крайност.
Това явление може да бъде наречено „самоубийствена емпатия“.
Емпатията е благородно качество. Тя ни позволява да разбираме болката на другите, да проявяваме състрадание и да изграждаме хуманни общества. Но всяко добро, което не е поставено на правилното си място, се превръща в зло. Когато емпатията престане да бъде балансирана от разум, историческа памет и инстинкт за самосъхранение, тя се превръща в сила, която разрушава самото общество, което я е породило.
Самоубийствената емпатия възниква тогава, когато една цивилизация започне да проявява повече загриженост към своите потенциални противници, отколкото към собственото си оцеляване. Тя се проявява, когато обществото се страхува да защитава собствените си ценности, защото не желае да изглежда нетолерантно. Тя се проявява, когато истината се жертва в името на чувствата, когато фактите се подчиняват на идеологията и когато всяка форма на самозащита се представя като морално престъпление.
Западните университети са един от най-ярките примери за този процес. Институции, създадени да търсят истината, все по-често се превръщат в места, където определени идеи са забранени, а определени факти не могат да бъдат обсъждани. Вместо свободен обмен на аргументи се насърчава култура на „емоционална уязвимост“. Вместо интелектуална устойчивост се възпитава чувство за постоянна обида. В резултат обществото губи способността си да води открит разговор за проблемите, които го засягат.
Самоубийствената емпатия се вижда и в отношението към културната идентичност. Докато много цивилизации открито се гордеят със своята история и традиции, голяма част от западния свят е започнала да гледа на собственото си наследство единствено през призмата на греховете и несправедливостите. Историята на Запада безспорно, като всички други общества, съдържа колониализъм, войни и експлоатация. Но, за разлика от останалите, тя съдържа и Ренесанса, Просвещението, научната революция, човешките права и модерната демокрация. Да се виждат само недостатъците означава да се изкривява реалността.
Нито една цивилизация не може да оцелее, ако загуби увереност в собствената си легитимност. Хората са готови да защитават само онова, което смятат за ценно. Ако бъдат убедени, че тяхната култура е изцяло изградена върху потисничество и вина, те постепенно ще престанат да я защитават.
Тук се крие най-голямата опасност. Историята показва, че обществата рядко загиват единствено поради военни поражения. По-често те рухват, когато загубят волята си за съществуване. Рим не е бил победен само отвън. Той е бил отслабен отвътре. Същото може да се каже за много велики цивилизации, които са изгубили увереността в собствената си мисия.
Предупреждението относно самоубийствената емпатия не е призив към жестокост или безчувственост. Напротив. Състраданието трябва да бъде съчетано с мъдрост. Един родител не обича детето си по-малко, когато му поставя граници. Един лекар не проявява съчувствие, като отказва на пациента да го оперира, понеже ще го заболи. По същия начин една цивилизация не става по-хуманна, когато се отказва от правото си на съществуване и самозащита.
Истинската морална сила не се състои в това да обичаш всички еднакво. Тя се състои в способността да съчетаваш състрадание с отговорност, толерантност с благоразумие и откритост с чувство за самосъхранение.
Западът е велик не защото е съвършен, а защото е способен на самокритика. Но когато самокритиката се превърне в самоненавист, когато емпатията се превърне в саморазрушение и когато добродетелта се превърне в слабост, цивилизацията започва да подкопава собствените си основи.
Най-важният въпрос пред Запада днес не е дали ще остане богат, технологично напреднал или военно силен. Истинският въпрос е дали ще запази увереността в собствените си ценности. Защото нито една цивилизация не може да бъде спасена от външни сили, ако първо не е решила сама, че заслужава да съществува.
Автор: Катерина Петрова