.
Каква лъжа ДЕВАТА най-често казва на себе си?
„Когато оправя всичко, най-после ще бъда спокойна.“
Девата има особен талант да забелязва онова, което другите пропускат. Една неточност, недовършена работа, странна промяна в нечий тон, малък проблем, който след време може да стане голям. И понеже често наистина е права, постепенно започва да вярва, че спокойствието е награда, която ще получи, когато всичко около нея най-сетне бъде подредено.
Само че този ден почти никога не идва.
Винаги остава още нещо за поправяне. Още един разговор, който трябва да проведе по-добре. Още една задача. Още една грешка, която не е трябвало да допуска. И когато няма проблем отвън, Девата има неприятния навик да насочи увеличителното стъкло към себе си.
Тогава започва другата ѝ голяма заблуда:
„Ако бях постъпила малко по-добре, всичко щеше да бъде различно.“
Девата понякога поема отговорност дори за неща, които никога не са били в нейните ръце. Анализира какво е казала, какво е премълчала, какво е могла да предвиди. Връща се към един разговор десетки пъти и търси онзи въображаем момент, в който е можела да промени края на историята.
Това важи особено за хората. Девата лесно вижда не само какъв е човекът срещу нея, а и какъв би могъл да бъде. И понякога прекарва твърде много време в опити да помогне, да обясни, да разбере, да даде още един шанс – сякаш с достатъчно любов, търпение и правилни думи може да поправи нечие нежелание да се промени.
Не може.
И може би най-трудният урок за Девата е, че не всяка бъркотия изисква нейната намеса. Не всяка чужда грешка е нейна отговорност. Не всяка изгубена връзка е доказателство, че е трябвало да направи повече.
Понякога спокойствието не идва, когато най-после си оправил всичко.
Идва, когато погледнеш нещо несъвършено и си позволиш да кажеш:
„Това не зависи от мен. И няма да се наказвам повече за него.“