.
Каква лъжа СТРЕЛЕЦЪТ най-често казва на самия себе си?
„Каквото било – било. Няма смисъл да го мисля повече.“
Стрелецът не обича дълго да стои затънал в собствените си неприятности. Когато нещо се обърка, първата му реакция често е да си каже, че животът е пред него, че светът е голям и че няма никакъв смисъл да си съсипва дните заради човек или случка, които вече не може да промени.
Това звучи разумно. Понякога наистина е.
Но друг път зад това бодро „каквото било – било“ стои не примирение, а нежелание да си признае колко много го е заболяло.
Стрелецът има дарбата да намира смисъл дори в неприятните преживявания. Ще каже, че поне си е взел поука. Че всяко зло е за добро. Че явно така е трябвало да стане. После ще си намери ново занимание, ще направи нов план, ще се срещне с други хора и ще се постарае животът му отново да стане интересен.
Само че човек може да спре да говори за една болка, без тя да е спряла да го боли.
И тук Стрелецът понякога лъже себе си. Убеждава се, че щом отново се смее, значи всичко е минало. Щом не търси човека, значи не му липсва. Щом има нови планове, значи старите вече не го интересуват.
А някои неща не се забравят само защото сме решили да не се занимаваме повече с тях.
Стрелецът трудно понася чувството, че е заседнал. Затова понякога предпочита да затвори една врата набързо, вместо да остане пред нея и да признае: „Не исках да свърши така.“
Точно това признание обаче не го прави слаб. Не означава и че трябва да се връща назад.
Означава само, че си позволява да бъде честен със себе си.
Защото има огромна разлика между това да оставиш нещо в миналото и просто да се преструваш, че вече не ти тежи.
А Стрелецът пораства истински, когато разбере, че не е длъжен от всяка болка веднага да прави приключение, поука или повод за ново начало.
Понякога първо трябва да си признаеш, че ти е било тежко. После пътят сам се отваря.