.
Каква лъжа ВОДОЛЕЯТ най-често казва на самия себе си?
„На мен ми е добре и сам.“
И често наистина му е добре. Водолеят не е от хората, които непременно имат нужда някой постоянно да бъде до тях. Умее да се занимава със собствените си неща, има цял свят в главата си и понякога самотата му е далеч по-приятна от компания, в която трябва да се преструва.
Лъжата започва другаде.
В момента, в който „обичам да бъда сам“ се превърне в „нямам нужда от никого“.
Водолеят трудно понася чувството, че зависи емоционално от някого. Може да обича силно и въпреки това да оставя впечатлението, че ще продължи живота си почти невъзмутимо, ако този човек утре изчезне. Не защото е безчувствен, а защото самата мисъл някой да има толкова голяма власт над вътрешния му свят го кара да се чувства уязвим.
Затова, когато бъде наранен, често не прави сцени. Отдръпва се. Започва да мисли повече, отколкото да чувства. Обяснява си защо отношенията не са имали бъдеще, защо двамата са били прекалено различни, защо раздялата вероятно е била за добро. Подрежда случилото се в главата си така, че всичко да изглежда разумно. Само че сърцето невинаги се интересува от разумните обяснения.
Водолеят може да не се върне при човек, който му липсва. Може да не се обади. Може дори никога да не признае колко често се сеща за него. И постепенно започва да бърка способността си да живее без някого с липсата на нужда от близост.
Това са две съвсем различни неща.
Понякога зад прочутата независимост на Водолея стои един много човешки страх: „Ако не допусна никого прекалено близо, никой няма да може да ме нарани прекалено силно.“
Само че така човек се предпазва не само от болката.
Предпазва се и от близостта.
Най-трудното за Водолея е да приеме, че свободата не означава да не принадлежиш никъде и на никого. Можеш да обичаш някого, да имаш нужда от него, да ти липсва и пак да останеш свободен човек.
Защото истинската независимост не е да можеш да кажеш:
„Не ми трябва никой.“
А да можеш да признаеш:
„Мога и сам. Но това не означава, че винаги искам да бъда сам.“