.
Свети Паисий Светогорец е един от най-обичаните православни духовници на XX век – човек, който умеел да говори за най-дълбоките неща с удивителна простота. Роден през 1924 г. във Фараса, Кападокия, още като бебе преживява изгнанието на семейството си и израства в бедност в Гърция. Преди да стане монах, е дърводелец и служи като радиооператор в армията по време на Гръцката гражданска война. По-късно избира монашеския живот и прекарва голяма част от него на Света гора, където малката му килия постепенно се превръща в място, към което се стичат хора с всякакви житейски болки.
Паисий не говори като строг проповедник – разказва истории, шегува се и чрез най-обикновени случки разкрива колко странни капани сами поставяме пред себе си. Особено силно го занимават тревогата, неблагодарността, непрестанното сравняване с другите и човешкият навик да бъдем недоволни дори когато имаме всичко необходимо. Според него човек постепенно се превръща в това, което храни в себе си – благодарността отваря очите за доброто, а постоянният ропот прави целия свят недостатъчен.
Паисий умира през 1994 г., а през 2015 г. Вселенската патриаршия го причислява към лика на светиите. Може би затова думите му продължават да докосват толкова хора – той не обяснява как да избягаме от трудния живот, а как да не позволим на недоволството и страха да ни отнемат живота, който вече имаме.
Недоволството ражда недоволство, а славословието – славословие. Когато човек не се оплаква за някое затруднение, което го е споходило, но прославя Бога, тогава дяволът се пръска от яд и отива при някой друг, който се оплаква и недоволства, за да обърка още повече живота му. Защото колкото повече човек недоволства, толкова повече съсипва себе си.
Някои пъти дангалакът ни ограбва и ни довежда до такова състояние, когато нищо не ни радва. А човек може за всичко да се радва духовно, да славослови и да има Божието благословение. Ето, познавам едного на Света Гора, който, ако завали и му кажеш: „Пак вали“, започва: „Да, постоянно вали, ще изгнием от толкова влага“. Ако след малко дъждът спре и му кажеш: „Е, не валя много“, казва: „Ами да, та дъжд ли беше това? Ще изсъхне земята…“ И не можеш да кажеш, че не е добре с ума си, но просто е свикнал да роптае. Уж е умен, а мисли като безумен!
Недоволството и ропотът донасят проклятие. Все едно човек сам проклина себе си, след което идва Божият гняв. В Епир познавах двама земеделци. Единият беше глава на семейството, имаше една-две нивички и поверяваше всичко в Божиите ръце. Трудеше се колкото може, без да чувства душевен смут. „Ще направя каквото успея“, казваше си. Понякога някои снопи му изгниваха поради дъжда, понеже не успяваше да ги прибере, други му разпръсваше вятърът и въпреки това за всичко казваше: „Слава Богу“, и всичко му вървеше добре. Другият имаше много ниви, крави и т.н., а нямаше и деца. Но когато някой го попиташе: „Как я караш?“, отговаряше: „Остави се, по-добре не питай“. Никога не казваше „Слава Богу“, винаги недоволстваше. И да видите, постоянно я крава ще му умре, я нещо друго ще му се случи. Всичко имаше, но нямаше успех.
Затова казвам, че славословието е велико нещо. От нас зависи дали ще вкусим от благословиите, които Бог ни дава. Как обаче да ги вкусим, след като Бог ни дава например банан, а ние мислим колко по-хубави неща яде еди-кой си богаташ? Колко хора ядат само гол сухар, но ден и нощ славословят Бога и се насищат с небесна сладост! Такива хора придобиват духовна чувствителност и разпознават Божиите милувки. Ние не ги чувстваме, понеже сърцата ни са хванали кора и не сме доволни от нищо. Не разбираме, че щастието е във вечността, а не в суетата.
Човекът сам може да превърне живота си в рай, ако приеме Бог като благ Баща да го направлява. Трябва да има доверие в Бога, да се надява на Него за всичко, което възнамерява да прави и да Го слави за всичко. Да не се тревожи. Тревогата причинява едно пречупване на душата, парализира я. Когато човек търси Царството Небесно, всичко останало идва само. В Евангелието се казва: „Първом търсете Царството на Бога“ (Мат. 6:33), но и „царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят“ (Мат. 11:12).
Хората днес направиха живота си труден, защото не се задоволяват с малко, но постоянно преследват материалните блага. Обаче който иска да живее истински духовен живот, преди всичко трябва да се задоволява с малко. Когато животът му е опростен, без много грижи, той ще е свободен от светския дух, а и ще му остава време за духовни занимания. Иначе ще се съсипва от умора, опитвайки се да следва модата, ще се лиши от спокойствие и мир и ще трупа тревоги и душевен смут. И забелязвам как хората често правят живота си мъчителен!
Придобий мирен дух и хиляди ще се спасят около теб – СЕРАФИМ САРОВСКИ