.

През януари 2009 г. Виктор Пасков се сгодява за 20 години по-млада от него дама на име Пепи Михайлова.

Той има вече 4 брака зад гърба си, но не се притеснява да поиска ръката й по възможно най-нестандартния начин – по телефона.

Тя от своя страна нито за миг не се колебае да приеме предложението. Сватбата е насрочена за март. Малко след това писателят усеща силни болки в единия крак, после – в ръката и в другия крак.

Диагнозата е страшна: рак на белите дробове с разсейки.

Виктор обаче приема стоически удара на съдбата и до последно е убеден, че не всичко е изгубено. Двамата с Пепи с вкопчват в малкото им оставащо време, обичат се лудо, пътешестват из Европа и даже правят отчаяни планове за бъдещето.

Докторите у нас не успяват да се преборят с рака и затова Външно министерство му урежда лечение в болница в Берн. Нали през последните години е културен съветник в посолството ни в Швейцария.

Но вече е много късно – ракът е поразил цялото му тяло.

Пепи, която Виктор нарича галено Яник, бди над него, но й се налага да се върне в България за два дни, за да уреди отпуската си. Именно тези дни се оказват фатални. Състоянието му рязко се влошава.

Когато го вижда за последен път, Виктор вече не може да говори. Отива си от този свят навръх Великден, на 16 април…

Цял живот авторът на „Германия – мръсна приказка“ се слави като тънък ценител на нежния пол. Жени се четири пъти. Но не бива да приравняваме любовта с брака. И това се случва, но рядко. Виктор задължително прави тази разлика.

Като всеки бохем, когато е на градус, закача момичетата в писателското кафене, но само след няколко часа вече не помни имената им и кой знае защо, всичките ги нарича „Маргарита“. Повечето от тях, разбира се, после избягват компанията му.

Когато го питат какво са дали и какво са му отнели жените, той отговаря, че това за него е най-трудният въпрос. Защото сам често се пита дали многобрачните мъже като него не се женят всъщност за една и съща дама. Жените играят огромна роля в неговия живот и отношението му към тях винаги е дълбоко.

По тази причина, казва Виктор, погледът ми към тях придобива трагизъм, който много често усложнява неимоверно любовта. В тяхна полза обаче той можел да каже, че почти всичко, което е написал, е вдъхновено от жени и е посветено на тях. И ако резултатът е добър – за тях остава славата, а за него трагизмът.

Жени се за германка, французойка, българка и… добруджанка.

Много държи да отдели добруджанката, защото според него това е самобитна националност, вид състояние на индивида.

Първата му съпруга се казва Ингрид, от Лайпциг е и е учителка по руски език. Имат дъщеря Никол.

Втората му съпруга е французойката проф. Мари Врина – филолог, литературовед и преводач. Навремето от любов към Виктор започва да учи български и го усвоява до съвършенство.

Днес си спомня как е учила нашия език по учебник, на който всеки урок свършва със „Слава на БКП, слава на Тодор Живков!“

За съжаление и този брак на Пасков се оказва неуспешен, въпреки че е скрепен с общия им син Александър. Виктор е отзован като директор на културния ни институт в Берлин „заради действия, несъвместими със заемания от него пост и уронващи престижа и доброто име на институциите“, но Мари Врина не напуска България.

Тя намира у нас нова любов – доста по-млад от нея архитект и става професор в Националния институт за източни езици и цивилизации в Париж, където се изучават 95 езика.

Мари Врина

Проф. Мари Врина-Николов е абсолютно убедена, че младите трябва да познават творчеството на Виктор Пасков, „защото той винаги е бил много млад, защото никога не се е съгласявал с готовите неща, с онова, което искат от нас. Просто е бунтар по душа.“

Днес тя е упълномощена от наследниците на писателя – дъщеря му Никол, която живее в Германия, и сина Александър, да събере в 5 тома написаното от Пасков.

Третият, съвсем кратък брак на писателя е с една дама на име Мартина, от която няма деца.

Доста по-младата от него цигуларка Пенка Паскова е четвъртата му съпруга. С нея също няма деца, но тя има син, май от предишен брак. В една от книгите си, „Германия – мръсна приказка“, Виктор разказва и за някакво извънбрачно момче, пак от германка, но не се знае това достоверна история ли е или авторска измислица. Няма и да узнаем навярно.

Колкото и странно да звучи – като тийнейджър и младеж Виктор нито веднъж по никакъв повод не дава признаци, че ще се занимава с писане.

Голямата му любов е музиката. Свири, пее, съчинява песни. Неслучайно записва и завършва консерватория в Лайпциг и до 1980 г. работи в Германия като композитор, джазмен, оперен певец и музикален критик.

Малко известен е фактът, че той пее като бас баритон 12 години по най-големите оперни сцени в Европа. Но не и у нас, освен ако, както отбелязва самият той, не се броят участията му на сцената на НДК, когато познати го молят да пее.

Един куриоз от ученическите му години. В десети клас Пасков остава на поправителен изпит по български и му се налага да повтори годината.

Именно тогава от яд и огорчение започва да съчинява язвителни стихотворения и да ги пише с флумастер по вратите на училищната тоалетна. С други думи, става писател от ярост и отмъщение.

След като в Германия се изявява като истински и много търсен музикант, идва литературата като негов основен занаят и помита всичко.

Книгите му започват да се издават в Европа и в Щатите, а тиражите им отдавна са надхвърлили 2 милиона.

Коя е дамата, която се крие зад Ина от романа му „Аутопсия на една любов“, която с откровената си еротика разбуни духовете сред лицемерните пуритани?

Тази книга Пасков написва само за един месец, но за три месеца преди това изчита всички порносписания в Германия.

Страхотен наистина подход! Що се отнася до Ина, той категорично отказва да я разконспирира. Толкова противоречиви мнения и оценки се чуват по неин адрес – че е нимфоманка, че е фатална жена, сексуална гаубица, чудовище, ехо от бъдещето, нов тип чувственост, идеал за всяка разкрепостена феминистка, мечта на сексуалните маниаци!… 

Как да кажа, че тя действително съществува или е съществувала в моя живот. Тогава би трябвало да подаде оплакване до главния прокурор и да ме осъди на 200 години затвор. Нека да кажем, че Ина е това, което тайно мечтае да бъде всяка нормална жена, ако наистина е жена.

Това обяснява за героинята си Пасков.

На въпроса дали мъжът и жената могат да бъдат сродни души, той отговаря:

Могат, но не е за препоръчване. Скот Фитцджералд и Зелда са сродни души. Жорж Санд и Шопен – също. Сродни души са впрочем и мутрата и мутресата. Катастрофа. Познавам куп диригенти, на които куп певици превърнаха живота в ад и обратното. Те могат да се привличат и да са дълбоко свързани, без да са сродни души. Даже е за предпочитане.

Когато го питат кога според него се появява точката на пречупване в една връзка и идеята за раздяла, той отговаря:

Когато се появи недоверието. Подозрението, че човекът, с когото си се свързал завинаги и комуто си се раздал без остатък, не ти отговаря със същото, а живее свой паралелен живот. Че не си разбран. Че всичко е стотният спектакъл на постна и мъчителна пиеса. Когато се замислиш и ти стане студено. Когато се разтрепериш от обидна самота.

Из „Големите любови на българските поети и писатели“, Венелин Митев

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Аз съм бавнодействаща отрова за моята жена – ВИКТОР ПАСКОВ