.

Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.

Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!

Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб.

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?…

Аз съм Мече с Много Малко Мозък и дългите думи ме Объркват.

Моят правопис е Разклатен. Добър ми е иначе правописът, но се Клати и буквите отиват не на мястото си.

– Пух? – каза Прасчо.
– Да! – отговори Пух.
– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…

– Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.
– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.

При все, че да ядеш мед това е много хубаво нещо, има един миг, точно преди да започнеш да ядеш, който е по-хубав.

Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.

Колкото повече, толкова повече!

С каквито се събереш – с такива се събираш.

Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.

Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.

Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.

Прасчо:
– Знаеш ли, Пух. Мислех си…
– Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.

Какво трябва да… трябва?

– Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.
Пух помисли, помисли и каза:
– Така имат възможност да станат по-добри!

Прасчо пита Мечо Пух:
– Пух, какво е любовта?
– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.
– А до края ли продължава? – попита Прасчо.
– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!
– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.
– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!!!

Как се пише любов? – попита Прасчо.
– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.

Обещай ми, че никога няма да ме забравиш, защото ако си помисля, че ще го направиш, никога няма да мога да си тръгна!

А. А. Милн е роден в Шотландия на 18 януари 1882 година, но израства в Лондон, в частното училище на баща си Джон Вайн Милн.

Един от учителите му в детството е Хърбърт Уелс. Учи в Уестминстърското училище и в Тринити Колидж в Кеймбриджкия университет, където получава стипендия по математика.

Докато е там, публикува в студентското списание „Гранта“. Милн става сътрудник, а по-късно и помощник-редактор в хумористичното британско списание „Пънч“.

Синът му Кристофър Робин Милн е роден през 1920 г.

Милн участва във  Първата световна война с Британската армия, но след войната пише осъдителна статия под заглавие „Мир с чест“.

Става световноизвестен с двата си приказни романа „Мечо Пух“ (1926) и „Къщичката в къта на Пух“ (1928). В тях оживяват плюшените играчки на сина му Кристофър Робин.

Приключенията на Мечо Пух, Прасчо, Йори, Тигър, Кенга, Зайо и Бухал са забавни и поучителни. Оригиналните илюстрации към книгите са дело на Ърнест Хауърд Шепърд.

След смъртта на Милн, правата върху героите от „Мечо Пух“ са продадени на Уолт Дисни, която прави няколко рисувани филма за Мечо Пух и голямо количество свързани с Мечо Пух стоки.