.

Думите на Алберт Айнщайн винаги носят дълбока хуманистична мъдрост и ни напомнят за взаимната ни свързаност и затова е хубаво да си ги припомняме. Той обича да изтъква, че смисълът на съществуването ни не е в индивидуалните ни амбиции, а в начина, по който допринасяме за благополучието на другите.

В едно общество, изградено върху съпричастност и благодарност, ние не само получаваме, но и носим отговорност да върнем част от добрината, която сме получили. В крайна сметка, без усещането за свързаност и взаимопомощ, човешкият живот губи своята стойност.

Човек може да намери смисъл в живота си, колкото мимолетен и несигурен да е той, единствено посвещавайки себе си на обществото.

Какъв е смисълът на човешкия живот или на живота на всяко същество? Да знаеш отговора на този въпрос, означава да си религиозен. Онзи, който възприема собствения си живот и този на другите същества като безсмислен, е не само нещастен, но и навярно и недостоен да живее.

В каква необикновена ситуация сме ние, смъртните! Всеки от нас е тук за кратко време. С каква цел, ние не знаем, макар понякога да си мислим, че го чувстваме.

Но от гледна точка на ежедневния живот, без да навлизаме по-дълбоко, ние съществуваме заради нашите ближни – на първо място заради онези, от чиито усмивки и благоденствие зависи цялото ни щастие, и след това заради всички онези непознати хора, с чиито съдби сме обвързани с връзката на съчувствието.

Много пъти на ден аз си припомням в каква голяма степен външният и вътрешният ми живот зависят от труда на моите събратя – и живи, и мъртви – и как трябва да полагам усилия, за да върна обратно онова, което съм получил.

Аз съм силно привлечен от простия начин на живот и често се чувствам потиснат заради усещането, че консумирам твърде голямо количество от усилията на моите ближни.

Ако някой попита: „С каква цел трябва да си помагаме един на друг, да правим живота си по-лек, да създаваме красива музика заедно и да имаме вдъхновени мисли?“, той трябва да получи следния отговор: „Ако не чувстваш причината, никой не може да ти я обясни“.

Без това основно чувство ние сме нищо и по-добре изобщо да не живеем.

Животът, който е насочен главно към осъществяването на личните желания, рано или късно, води до горчиво разочарование.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Който никога не е грешил, никога не е опитвал нещо ново – АЛБЕРТ АЙНЩАЙН