.

МОДИЛИЯНИ ВМЕСТО ДА ПРОДАВА СВОИТЕ ПРЕКРАСНИ РИСУНКИ, ГИ ПОДАРЯВАШЕ. И СИГУРНО ПОРАДИ ТАЗИ ПРИЧИНА ПО-КЪСНО ТОЗИ МЪДРЕЦ ПРИДОБИ СЛАВАТА НА БЕЗУМЕЦ. – Жан Кокто

Роденият на 12 юли 1884-та в Италия, наричан „прокълнат“ художник, но истински новатор и авангардист, Амедео Модиляни посвети краткия си живот в търсене на човешката същност. 

Безредие, страдание и болка, много красота, алкохол и дрога създават около твореца аура на „прокълнат дух“ още докато е жив.

А след смъртта му пак те допринасят за създаването на мит, който и досега хвърля сянка върху личността му, неговото изкуство и трагичната му съдба. 

Алкохолът ни изолира от външния свят и ни помага да проникнем в своята същност. Интересува ме човешкото същество. Образът е висшето творение на природата и аз си служа с него без отдих!

Първоначално бива повлиян от Тулуз-Лотрек и Пол Сезан, после от кубистите, традиционното африканско и камбоджанско изкуство.

И макар да е близък приятел с Пикасо, казва:

Не ми говори за кубистите, те търсят само външните средства, без да се грижат за душата, която ги ползва. Геният трябва да проникне в нея незабавно.

Скоро създава своя уникален стил, като рисува с изключителна бързина и точност фигури с изящни дълги шии и екзотични бадемови очи.

1917 година е ключова за Модилиани: през лятото той се запознава с 19-годишната студентка Жан Ебютерн, която изоставя ученето и семейството си, за да стане негова любима и двамата изживяват една от най-трагичните любовни истории в цялата история на изкуството. 

На 3 декември е открита първата му самостоятелна изложба в галерията „Берт Вайл“.

Началникът на парижката полиция е скандализиран от голите тела и нарежда изложбата да бъде закрита едва няколко часа след откриването й.

На 29 ноември 1918 Жан Ебютерн ражда дъщеря, която кръщават на нея. Любимата му е основната тема в картините му.

Тя също е талантлив художник, макар и твърде млада, от картините й е видно, че Модиляни я е обичал, не само защото е била грациозна с изключително чисти сини очи, но и защото е била художник с огромна чувствителност. 

Към края на 1919 г. Модилиани се разболява от туберкулозен менингит и отслабналият му организъм не издържа. Умира на 24 януари 1920 г. в Париж, на 35-годишна възраст. 

На погребението му в Пер Лашез присъства огромна част от артистичната общност от Монмартър и Монпарнас. За нас, освен великите му картини, остава и заветът му:

Пази свещено всичко, което може да въздигне и развълнува твоя ум… Стреми се да предизвикваш и да обезсмъртяваш тези плодородни стимули, защото те могат да тласнат ума към максимума на неговата творческа сила.

Ние другите имаме различни права от нормалните хора, понеже ние имаме различни потребности, което ни поставя над – това трябва да бъде казано и отстоявано – тяхната тленност. Наш дълг е никога да не бъдем претопени от саможертвения огън. Твоят истински дълг е да съхраняваш мечтата си. Красотата също има някои болезнени задължения: те, обаче, произвеждат най- величествените постижения на душата.

Животът е дар: от малцината за множеството, от онези, които знаят и имат за онези, които не знаят и нямат.

След неговата смърт, бременната в осмия месец Жан Ебютерн е отведена в дома на родителите си, но два дни по-късно, обезумяла, се самоубива, като се хвърля от петия етаж.

Едва десет години по-късно семейството ѝ позволява тя да бъде погребана в гробището Пер Лашез до любимия й.

Малката им дъщеря Жан е осиновена от сестрата на Модиляни във Флоренция.

Десетилетия по-късно тя ще напише биография на своя баща: „Модиляни: човек и мит“.

Наскоро един от портретите на Жан Ебютерн, нарисуван от Модилиани бе купен на рекордната цена от 31,3 милиона долара.