.

– Ти не си за този свят, дете! – рече той. Наивността ти е болезнена, а любовта ти – плашещо голяма. Такива хора биват стъпкани на секундата.

– Какво се очаква от мен? Да се слея със стадото ли, да стана и аз от хапещите вълци?

– Щеш, не щеш те ще те опорочат. Рано или късно ще разпокъсат розовата ти душа. Те не са свикнали да стои човек срещу тях, ама човек в истинския смисъл на думата – човек с мечти, човек с душа, човек с чисти мисли.

– Казваш, че нямам друг избор, освен да се подам на хищниците?

– Не, разбира се! – извика той. И тонът му стана по-ясен, а гласът по-плътен, сякаш това, което казваше в този момент беше на живот и смърт. – Пази, боже, да не съм те чул повече. Това би била реакцията на слабаците, а у теб има повече сила, отколкото у цяла гора с вълци. Да станеш част от нещо лошо, означава да се примириш с него, сиреч да го приемеш. А ти си бунтовник по душа. Теб несправедливостта те гнети, тегне върху теб. Няма да се даваш, чу ли. Ти си родена да си различна, ама по оня хубавия начин. Теб любовта те краси, добротата.

– Но, дядо, други времена са сега. Никой не цени вече добротата. Видят, че си добър и се възползват от тази ти слабост. – казах аз и сложих ръце върху очите си, мъчейки се да скрия разочарованието, което като две натежали сълзи се спусна по бузите ми.

– Мило дете, малка си още, тепърва ще разбираш много за света около теб. От мен да знаеш, че онзи, който използва човещината ти срещу теб, е най-важният човек в твоя живот, стига обаче да си отвориш очите навреме. Направиш ли го, ще разбереш кои са истински ценните хора за теб и в душата ти ще настъпи мир. Ще започнеш да усещаш лекота. Вместо да ходиш, ще летиш, защото ще си изхвърлила всичкия излишен „товар“ от плещите си.

– А как да се справя с предаденото доверие?

– Ех, мило дете! Сега си мислиш, че никога няма да преживееш това предателство. Тъжно ти е и болно, защото си мислила, че никога няма точно тези хора да те разочароват. Но с времето ще разбереш, че това са временни състояния, причинени от несъстоятелни хора. Тези, които истински държат на теб, ще удрят, ще блъскат, ще плачат, но никога не биха те предали. Те са важни, те са ценни! Всичко друго – с времето си!

ОТКРОВЕНИЕ

Безсмислено е да опитваш
сред вълците да бъдеш вълк,
щом лицата чужди да усмихваш,
е твоя пръв житейски дълг.

И нищо, че понякога боли
от забитите ножове във гърба.
Не знаеш, но често пъти те дори,
са път към твойта свобода.

Още от Анна Кръстанова можете да намерите на нейната ФБ страница:

Written by Anna //Анна Кръстанова//

снимки: CC Matheus Bertelli; www.pexels.com