.
ОВЕН
Тя влезе в живота ми като врата,
която се отваря с ритник.
Без предупреждение.
Без „извинявай“.
С очи, които не питат дали можеш,
а дали Ще.
Тя беше Овен
и носеше огъня не в сърцето,
а в кръвта си.
Обичаше като битка,
целуваше като заклеване,
оставяше след себе си бъркотия
и някаква странна форма на спасение.
Каза ми:
„Аз не оставам.
Аз горя.
Който иска, да идва след мен.“
И аз тръгнах
като човек, който знае,
че ще изгори,
но не иска да живее в студ.
С нея нямаше покой.
Имаше живот.
Имаше утрини с викове и смях,
вечери с грешки и прошки,
и нощи, в които времето се плашеше от нас.
Обичаше силно
и след това още по-силно,
и после изведнъж си тръгваше,
сякаш никога не е било.
Но всичко –
всяко „остави ме“,
всяко „не мога без теб“
бе истина в момента, в който го каза.
И това ѝ беше силата.
И това ме разруши.
Сега знам:
не всяка любов е за запазване.
Някои са за помнене.
А тя,
тя е онази песен,
която не можеш да пееш,
но си танцувал на нея
цял живот.
Автор: Кирил Манев
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
