.

Има един странен парадокс при Рибите: могат да разберат какъв е човекът срещу тях още преди всички останали и въпреки това да му дадат повече шансове от всички останали. Могат да усетят лъжата, да забележат промяната в тона, да доловят неискреността, да видят накъде отиват нещата – и пак да останат. Затова понякога изглеждат невероятно проницателни, а друг път – почти обезоръжаващо наивни.

Причината е, че Рибите невинаги се доверяват на фактите повече, отколкото на онова, което усещат зад тях. Те наблюдават не само какво прави човекът, а какво би могъл да бъде. Виждат слабостта зад грубостта, страха зад агресията, несигурността зад самоувереността. И точно тук голямата им дарба може да се превърне в голямата им заблуда.

Защото да разбираш причината за нечие поведение не означава, че трябва да го оправдаваш. Рибите обаче лесно прекрачват тази граница. Ако някой ги нарани, те могат да започнат да мислят не „Защо ми причинява това?“, а „Какво ли му се е случило, за да стане такъв?“. И внезапно човекът, който е постъпил зле, се оказва герой в сложна психологическа история, а Рибите – неговият доброволен адвокат.

Отстрани това изглежда като наивност. Но често Рибите прекрасно знаят какво се случва. Просто виждат прекалено много обяснения за него. Това е един от най-интересните символни пластове на знака. Двете риби плуват в различни посоки. Едната вижда действителността такава, каквато е. Другата вижда онова, което действителността би могла да бъде. И понякога втората се оказва по-силна.

Затова Рибите могат да разпознаят измамника и пак да повярват в добрата му страна. Могат да разберат, че една връзка приключва, но още дълго да живеят с надеждата, че нещо ще се промени. Могат да видят недостатъците на човек с удивителна точност и едновременно с това да обичат негова версия, която съществува предимно във въображението им.

Тяхната наивност рядко е липса на интелигентност. По-често е излишък от въображение. Рибите виждат толкова много възможни версии на една ситуация, че понякога им е трудно да приемат най-простата. Човекът може просто да не ги обича. Просто да лъже. Просто да е егоист. Просто да не възнамерява да се промени. Но за Рибите думата „просто“ понякога е подозрително бедна. Те търсят историята зад историята.

И все пак идва момент, в който нещо се пречупва. Тогава се появява другото лице на Рибите – онова, което хората често подценяват. Изведнъж човекът, който е прощавал невероятни неща, става необичайно ясен. Няма повече обяснения, няма „може би“, няма фантазия какво би могло да бъде. И когато Рибите най-после приемат човека такъв, какъвто е, понякога могат да си тръгнат с изненадваща окончателност.

Не защото внезапно са прогледнали. А защото най-после са повярвали на онова, което са виждали през цялото време.

Каква лъжа РИБИТЕ най-често казват на самите себе си?