.

Роден през 1466 година в Ротердам, Еразъм (истинско име – Дезидерий Еразъм) израства в монашеска среда. Изучава класическа литература, гръцки и латински, пътува из Европа, среща се с най-известните мислители на епохата и става един от водещите представители на хуманизма – онова движение, което поставя човека и разума в центъра на света.

Еразъм е страстен защитник на образованието, разума и умереността. Той вярва, че вярата не трябва да бъде сляпа, а просветена; че Бог е любов, а не страх. Но вместо да напише сухи трактати, Еразъм избира най-силното оръжие – смеха.

През 1509 година, по време на престой в Англия, Еразъм пише едно от най-славните произведения на Ренесанса – „Възхвала на глупостта“ (Moriae Encomium). То е посветено на неговия приятел Томас Мор (игра на думи: Moria – „глупост“, но и намек за фамилията More).

Книгата е написана само за няколко дни – лека, остроумна, но смъртоносно точна. В нея персонифицираната Глупост излиза на сцената и произнася реч, в която възхвалява самата себе си. Тя твърди, че без нея светът би бил мрачен, безжизнен и пълен с лицемерие. И докато Глупостта „възхвалява“ себе си, Еразъм всъщност разобличава алчността на духовенството, суетата на учените, лицемерието на благородниците и наивността на обикновените хора.

Еразъм първоначално не възнамерява „Възхвала на глупостта“ да бъде публикувана. Тя е писана за забавление, като интелектуална шега между приятели. Но след като ръкописът започва да се разпространява, популярността му нараства неимоверно – хората четат, смеят се, но и се замислят.

Макар да е съвременник на Мартин Лутер, Еразъм не застава твърдо на страната нито на Реформацията, нито на Католическата църква. Той се опитва да бъде гласът на разума между двете крайности – символ на умереност и просветеност.

„Възхвала на глупостта“ е преведена на почти всички европейски езици още през XVI век и се превръща в едно от най-четените произведения на своето време. До днес тя остава емблема на свободната мисъл и критичния хумор.

Еразъм Ротердамски умира през 1536 година, но идеите му остават живи. Той е наричан „учителят на Европа“, а влиянието му върху мислители като Монтен, Волтер и дори съвременни сатирици е неоспоримо.

„Възхвала на глупостта“ продължава да вдъхновява – като леко и весело напомняне, че истинската мъдрост често се крие в способността да се смеем на себе си, а ние ви представяме няколко цитати от нея, за да придобието представа: 

„Най-напред вижте с каква предвидливост се е погрижила природата, тази майка и създателка на човека, та никъде да не липсва подправка от глупост. Според мнението на стоиците мъдростта не е нищо друго освен следване на разума, а глупостта е вълнуване от напора на чувствата“.

„От смъртните най-нещастни са тия, които се стремят към мъдрост. Всъщност те са двойно по-глупави, понеже, бидейки родени хора, забравят своето положение, мечтаят да се уподобят на безсмъртните богове и по примера на гигантите водят война с природата, като си служат с оръдията на науката. Колко малко изглеждат нещастни пък ония, които са най-близко до ума и глупостта на животните и не замислят нищо извън човешките възможности“.

„Мъдростта прави хората плахи и затова вредом виждате мъдреците да живеят в бедност, в глад и нечистотия; виждате ги пренебрегнати, безславни и ненавиждани. Към глупавите се стичат парите, глупавите се издигат в държавното управление и изобщо процъфтяват по всякакъв начин.“

„Колкото е по-бездарен човек, толкова повече намира почитатели, изобщо най-негодното довежда тълпата до най-голямо възхищение, понеже по-голямата част от хората са служители на глупостта.“

„Какво ли да кажа и за ония, които вярват във вълшебни амулети и заклинания, щото е измислил някой благочестив измамник или за лична забава, или за печелене на пари. Облегнати на това, те очакват богатство, почести, наслади, пълно изобилие, вечно цветущо здраве, дълъг живот, бодра старост и най-после съвсем близко място до Христа в бъдещия живот.“

„Ако камък падне върху главата на човек, това наистина е беда, но срамът, безчестието, хулата и злословието носят вреда само когато се чувствуват.“

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: