.

Елисавета Багряна е българска поетеса, автор на детски книги и преводач. Образът на Багряна е крайно противоречив, както и мнението за нея в българското общество. Едно е сигурно обаче за грандамата на българската литература – тя никога няма да бъде забравена.

Багряна далеч не е единствената жена на своето време, която престъпва патриархалния ред и го отхвърля чрез действията си и разбирането за себе си, нито е тази, която прави това по най-краен или груб начин. Напротив, по това време западният модел на отношения между половете, и в частност мястото на жената в обществения живот, вече навлиза.

Грeхът на Багряна се състои в това, че тя съвсем неприкрито дава гласност на процесите, които вече са в ход. Образът на силната жена в литературата, която отхвърля обществените принципи като непотребни, остарели и неприсъщи за нея, осъзнаваща своята сила, търсеща и изискваща своята свобода, е не просто нов.

Този образ е почти антагонистично противопоставен на познатите ни лирически героини на Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин и др. При тях силата на жената като ценност е насочена само към родовото, към общото и неговото добруване. Индивидуалното щастие и себеизразяване се налагат като остър контраст едва с новите търсения на кръга „Мисъл“. Но и там образът на жената не търпи драматичната промяна, която Багряна ни представя.

НЕ ТЕ ИЗМЕСТИ НИКОЙ

Не те измести никой в тази къща.

И стола ти е празен в моя кът,

и в книгата ми никой не обръща

листа – недоизчетен този път.

Не гледа в лятна вечер никой с мене,

на прага седнал, звездния екран,

и никой не поема удивено

букета, рано сутринта набран.

Когато зъзна, никой не намята

с любов на плещите ми топъл шал –

и в жега, с витошка вода налята,

не ми е нежно чашата подал.

Минава пак година след година

и сменя се сезон подир сезон.

Връхлита буря, свлича се лавина,

от сняг или от плод се скършва клон…

И видимо в дома тук няма нещо

за тебе да напомня всеки миг –

ни някакви любими твои вещи,

ни в рамка на стената твоя лик.

Ти с въздуха край мене ме обгръщаш,

в кръвта ми влязъл, твоя пулс тупти –

не те измести никой в тази къща,

в която всъщност и не влезе ти.

1959 г.

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: