.

Фридрих Шилер е една от най-величествените фигури на немския класицизъм – поет, драматург, философ и мислител, чиято душа гори в името на свободата, красотата и човешкото достойнство.

Роден е през 1759 година в Марбах на река Некар, в семейството на военен лекар, и още от ранна възраст усеща какво означава ограниченият, дисциплиниран живот под властта на строгите правила на епохата. Когато постъпва във военното училище, основано от херцога на Вюртемберг, той преживява години на подчинение и несвобода, но именно тогава в него се заражда онзи могъщ стремеж към духовна независимост, който ще се превърне в основен мотив на творчеството му. Въпреки че изучава медицина и дори известно време практикува като лекар, вътрешният му свят е изцяло отдаден на литературата, на стремежа да изрази болката и жаждата за свобода, които го изпълват.

Първият му голям успех идва с пиесата „Разбойници“ (1781), написана, когато е едва двадесет и две годишен. Тази драма избухва като бунт срещу тиранията, лицемерието и социалната неправда – едно истинско литературно земетресение, което потриса немската публика и превръща младия Шилер в глас на новото поколение. Но успехът има висока цена – херцогът, недоволен от „непокорството“ му, забранява да пише и да напуска службата си. Въпреки това, воден от вътрешната си потребност за свобода, Шилер тайно бяга от Вюртемберг и започва живот на скитник, белязан от лишения, болести и постоянна борба за оцеляване. Тези трудни години го каляват и му дават опита, от който се раждат някои от най-дълбоките му творби.

Постепенно той се установява във Ваймар – града, който по онова време е културно сърце на Германия, и там среща човека, който ще стане негов духовен брат – Йохан Волфганг фон Гьоте. Между двамата се поражда едно от най-вдъхновяващите приятелства в историята на литературата – творчески диалог, в който се ражда понятието за веймарския класицизъм. Докато Гьоте е по-съзерцателен и хармоничен, Шилер е пламенен, идеалистичен и моралистичен – двама различни духове, които се допълват и извисяват взаимно. Заедно те издигат немската литература до нови висоти, превръщайки я в духовен водач на цяла Европа.

В своите драми Шилер продължава да изследва темата за свободата и моралния избор. В „Коварство и любов“ той противопоставя чистотата на човешките чувства на лицемерието на обществото. В „Дон Карлос“ поставя въпроса за властта и човешкото достойнство, а в историческите си пиеси „Мария Стюарт“, „Девата от Орлеан“ и „Валленщайн“ рисува величави образи на личности, които се борят между дълга и сърцето, между идеала и реалността. Всяка негова творба е не просто история, а философски размисъл за това как човекът може да остане верен на себе си в един свят на насилие и принуда.

Макар животът му да е кратък – умира през 1805 година едва на четиридесет и пет години, измъчен от болест и лишения – делото му остава живо и днес. Шилер е писател, който превръща борбата за духовна независимост в поезия, който вярва, че красотата може да излекува света, и който показва, че човешкото достойнство не зависи от обстоятелствата, а от силата на духа. В него гори онзи вечен пламък, който кара човека да не се примирява, да мечтае и да се стреми към висините.

Гласът на мнозинството не е доказателство за справедливост.

Истината ни най-малко не страда от това, че не я признават.

За добрите актьори няма лоши роли.

Най-много страдания в живота ни причиняват не тези, които мразим, а тези, които обичаме.

Подражанието е унизително за умните.

В това се състои и пагубността на глупавата постъпка, че тя таи в себе си зародиш на нови мерзости.

Светът е тесен, а човешкият мозък – необятен.

Волята е отличителен признак на човешкият род, а самият разум – това е вечното правило за ръководство на волята.

Каквото ти отнеме минутата, няма да ти даде и вечността.

По-добре страшен край, отколкото страх без край.

Свободен е само този, който владее себе си.

Великите души понасят страданието мълчаливо.

Вселената е мисъл на Бог.

Когато виното влезе, излизат чудновати неща.

Аз сам съм своето небе, аз сам съм своят ад.

Шегата губи всичко, когато този, която я разказва, се смее сам.

Любовта и гладът управляват светa.

Разгледайте Каталога за редки книги на БиблиоОбмен: