.
ЛЪВ
Тя не влизаше в стаята,
тя я завземаше.
Със смях, който караше и най-счупения човек
да се изправи поне малко по-горд.
Тя беше Лъв,
не защото искаше да властва,
а защото не умееше да бъде невидима.
Обичаше ме така,
както цар обича земята си
с величие,
с грижа,
с очакване да бъда достоен.
И аз бях… за малко.
Даваше всичко.
Любовта ѝ беше пиршество,
и гладен човек като мен
не знаеше как да яде бавно.
Целуваше с увереност.
Прощаваше с достойнство.
И си тръгна така,
както само Лъв може да си тръгне
с гръб изправен,
очи сухи,
и сърце, което кърви зад завесата.
Никога не ме молеше да остана.
Само ми остави бележка:
„Истинската любов не проси. Тя чака.“
И чака.
Още я усещам,
когато гледам залеза
същият цвят като червилото ѝ.
Когато чувам смях в далечината,
все едно тя се връща.
И когато видя жена, която върви с онзи
непоклатим ритъм на огъня,
винаги питам:
„Ти ли си?“
Но не е тя.
Тя не се връща.
Лъвиците не се обръщат,
когато напускат царството.
Автор: Кирил Манев
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
Вижте още: Истината за дълбоката душевност на зодия ЛЪВ