.
СТРЕЛЕЦ
Тя не вярваше в притежанието.
Каза ми още в началото:
„Обичай ме свободна,
или не ме обичай изобщо.“
Тя беше Стрелец,
усмивка с карта в джоба,
душа с компас,
и сърце, което не познаваше покой,
но гореше от смисъл.
Обичаше ме така,
сякаш любовта беше място,
в което се спира само за малко,
да се напълниш с вино
и после да продължиш нататък,
пиян, благодарен и сам.
Нощем ми разказваше за звезди,
за места, където е била,
и такива, които още я чакат.
Аз я слушах,
сякаш думите ѝ бяха билет,
който никога няма да имам смелост да използвам.
И тя ме обичаше,
по своя начин.
Без вериги.
Без обещания.
Само с очи, които светеха,
когато казвах „остани“,
и потъмняваха,
когато се опитвах да я задържа.
Защото Стрелецът не остава.
Той дарява
вдъхновение,
смях,
спомени,
и една тъга,
която не горчи,
а напомня,
че си бил жив,
поне веднъж.
Сега, когато вятърът шепне нещо в нощта,
понякога си мисля, че е тя –
в поредния град,
в поредното легло,
в поредното „здравей“,
което не знае, че ще стане „сбогом“.
Но аз я обичах.
Истински.
Дори когато тръгна.
Дори когато спря да пише.
Дори сега,
когато знам,
че не съм бил пристан,
а просто спирка.
Автор: Кирил Манев
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
