.
ВЕЗНИ
Тя не избира веднага.
Тя мълчи.
Чака да види как ще се държиш, когато другите викат.
Чака да види дали ще сгънеш гнева си
и ще го сложиш в джоба си.
Или ще го хвърлиш по нея.
Не вярва в съвършенството.
Но вярва, че можеш да бъдеш справедлив,
поне веднъж.
Поне с нея.
Поне със себе си.
Везна е.
Не по знак, а по природа.
Тя мери всичко.
Дори мълчанието.
Дори начина, по който тръгваш.
И начина, по който се връщаш.
Тя ще те целуне,
но ще помни ако си я лъгал.
Ще ти прости,
но няма да забрави как си мълчал,
когато си могъл да я защитиш.
Любовта ѝ не гори. Не те разрушава.
Тя те връща в теб самия.
Или ти показва, че никога не си бил там.
Везната не е украшение.
Тя е въпрос.
„Кой си ти, когато никой не гледа?“
„Какво остава, когато всичко си дал?“
И ако отговорът ти ѝ хареса,
ще остане.
Без клетви.
Без сцени.
Само с тиха вярност, която тежи повече
от всичките ти думи.
Автор: Кирил Манев
Последвайте ни в нашия YOUTUBE канал:
