.
Въпреки че ни е трудно да повярваме, насилникът и жертвата са двете страни на една и съща монета.
Хората с разбити души са станали такива, най-често защото са били наранявани в ранна възраст.
Например, това може да са хора, които са били малтретирани от родителите си. Възможно е и да са страдали от липса на привързаност и дори безразличие от страна на майка си и баща си.
С годините тези деца, превърнали се вече във възрастни, се опитват да изградят „зрели“ взаимоотношения. Тези взаимоотношения обаче са далеч от тези, за които често четем в книгите или в романтичните филми.
Всичко започва през детството и оформя своя облик през юношеството. Големият въпрос е дали тези души могат да бъдат поправени?
Знаете ли как искате да живеете?
Когато възникне насилие в една връзка, ролите са две – на насилник и на жертва. Близките до т. нар. „жертва“ хора обикновено се опитват да я накарат да види истината. Тя обаче трудно може да отвори очите си.
Заради вече преживяното пренебрежение или насилие в детството им, наранените души са възприели за нормални някои агресивни поведения. Обида, шамар, лоша дума или отношение, което унижава са примери за такъв вид поведение.
Наранените души не виждат нищо непознато, въпреки че ситуацията е различна и те могат да имат други видове стратегии за справяне със ситуацията.
Когато вече осъзнаят, че нищо не е наред, те започват да се страхуват.
Ако се бунтуват, получават още по-голямо физическо насилие. Опитват се да го прикрият с грим или фалшиви истории. Например, оправдават синините си с това, че са паднали случайно.
Те са наясно, че онова, което някога са смятали за „нормално“, всъщност не е. Дори да не искат да продължат да живеят по този начин, те не знаят как да се измъкнат от ситуацията.
Те се чувстват объркани, уплашени и безпомощни. Без всъщност да са го осъзнавали, те са отглеждали звяра в продължение на много време. Затова след това не знаят как да избягат от него.
Двете страни на една и съща монета
Въпреки че ни е трудно да повярваме, насилникът и жертвата са двете страни на една и съща монета.
И двамата са страдали в детството си, въпреки че начинът, по който показват преживяното страдание е много различен.
Власт над другия: злоупотребяващият упражнява силата, която е била отнета от него в детството. Той не иска да бъде повече нараняван и не иска да се чувства слаб.
Затова наранява този, който най-много обича, като дори избира това да бъде един от най-уязвимите хора, които познава.
Необходимостта да служат: жертвата в замяна се стреми да угоди на другото лице, като го приема и успокоява с насърчителни думи. Той смята, че трябва да прави всичко добре, за да не се провали.
Точно като едно дете, който получава наказание, ако не изпълни задачите както трябва.
Големият проблем е, че всяка жертва се превръща в наранена душа. В един момент те намират някой, който да пречупят, да използват, да нараняват по всевъзможни начини, да заплашват и понякога дори да убият.
Жертвата няма средства да се защитава, тъй като никога не се е научила как да го направи.
Това, което са се научили най-добре е да крият чувствата си и да страдат вътрешно.
За щастие, това е цикъл, от който можете да излезете с търпение и твърдост.
Възстановяване на наранените души
Няма да отречем, че много от наранените души никога не могат да бъдат излекувани. Всичко, което се случва с нас, когато сме малки, ни засяга съществено в по-късните периоди на живота.
Ако обаче сте имали подходящите хора в живота си и сте успели да съберете сили, за който дори не сте подозирали, че съществуват, да зададете въпросите за всичко, което сте научили, включително страхът, който изпитвате, тогава има надежда.
Тогава ще успеете да приключите тази злополучна връзка, която е била разрушителна и болезнена, и която е издълбала дълбока дупка в сърцето и душата ви.
Когато успеете да излезете от тази ситуация, ще можете да започнете нов етап в живота ви.
Заобиколете се с хора, които ви обичат – това ще бъде важен стимул. Трябва също така да потърсите професионална помощ, която да ви напътства по конкретен и правилен начин.
Стъпка по стъпка, спокойно и бавно, наранените души събират онези малки парчета, които другите са счупили в тях, но които, за радост, винаги могат да бъдат залепени отново.
Ясно е, че ще има пукнатини и дълбоки белези в тези, които са преживели насилие в живота си. Трудно забравяме тези неща. Нещо повече, всичко, което сме преживели, ни прави това, което сме днес.
Положителното обаче е, че това е нашият шанс да бъдем по-добри, да вземем нещо от това преживяване и да продължим напред, макар и с всички белези, които имаме, и които са резултат от излекуваните рани.
Хората с наранени души могат да продължат напред. Не повтаряйте едни и същи грешки. Променете възприятието си към това, което някога сте вярвали, че е било правилно и неправилно.
Има преди както и по време във всяка една злоупотреба. Не забравяйте, че има и след това, когато е и възможността да промените всичко.