.

В света на английската литература има малко автори, които като него могат да бъдат разпознати безпроблемно, с неговия лек, изискан, изпълнен с абсурдно спокойствие тон и безкрайно остроумие. Сър Пелъм Гренвил Удхаус – човекът, който превърна хумора в изкуство, а английското благоприличие – в извор на безкрайни смешки.

Роден през 1881 г. в Гилдфорд, Англия, Удхаус израства в типично викторианско семейство – строг баща, нежна майка и училище, където шегата рядко е добре приета. Именно там обаче се заражда чувството му за абсурд и фината му ирония. След кратка кариера в банка, Удхаус осъзнава, че бюрокрацията не е за него – „прекалено малко място за въображение“, както по-късно ще напише. Той се отдава на писането, започвайки с хумористични разкази за мъжки списания и вестници.

Истинският пробив идва с появата на легендарните му герои – безгрижния аристократ Бъртрам Устър и неговия брилянтен слуга Джийвс. Двамата стават символи на целия жанр на британския хумор. Удхаус създава свят, в който социалните катастрофи са неизменно смешни, объркванията – елегантни, а решението – винаги гениално и невъзмутимо, благодарение на Джийвс.

Всеки разказ или роман с тях двамата е малък театър на недоразуменията, в който изисканата глупост на висшето общество се среща с хладнокръвната логика на човека от народа. Това не е сатира в злъчния смисъл на думата – Удхаус никога не осмива жестоко, а винаги с любов.

Езикът на Удхаус е музика – богат на метафори, каламбури и неочаквани сравнения, но винаги прозрачен и изискан. Неговият хумор не е бурен смях, а усмивка на човек, който разбира света и го прощава. Всяко изречение носи усещане за интелигентна лекота – нещо, което днес рядко се среща.

Творчеството му включва над 90 книги, пиеси и сценарии. Сред тях блестят „Ах, този Джийвс“, „Кодексът на Устър“, „Ставам за президент“, „Любов сред пилета“, „Псевдоженитба“ и много други. Освен като писател, Удхаус е и майстор на песенните текстове – работи за Бродуей и създава лирики за мюзикъли в сътрудничество с Коул Портър и Джером Кърн.

Макар животът му да преминава между Англия, Франция и Америка, Удхаус остава изцяло английски по дух. Войните, политиката и бурните събития на века почти не присъстват в книгите му – не защото ги пренебрегва, а защото търси убежище в смеха. Светът на Удхаус е идеален оазис: място, където не се стреля, а се спори за чай, кучета и лели.

Джордж Оруел го нарича „английският Молиер“, а Евелин Уо казва, че ако англичаните имат национален светец на хумора, това би бил Удхаус.

До края на живота си (умира през 1975 г. в САЩ) Удхаус запазва своя оптимизъм и работоспособност. Дори на деветдесет продължава да пише по няколко часа на ден, уверявайки, че „смехът е най-добрият начин да приемеш сериозно живота“. Днес неговите книги не са просто забавни истории, а лек за тъгата и цинизма. В свят, в който всичко се променя, Удхаус остава символ на вечния уют на доброто настроение и интелигентния смях.

Когато видиш някой да се смее на глас, знай, че вероятно чете Удхаус.

Светът е пълен с проблеми, но никой от тях не заслужава да ти развали следобедния чай.

Джийвс никога не греши. Ако все пак го направи, това е защото Господ го е подвел.

Не съм човек, който се паникьосва лесно, освен когато има причина, а причина почти винаги има.

Любовта е като супа – най-добре е, когато не я разливаш върху себе си.

Мозъкът ми се опита да мисли, но се спъна и седна да си почине.

Най-лошото на гнева е, че те вкарва в потресаващи прояви на безразсъдство и после хладнокръвно те зарязва да се оправяш, както можеш…

Човек никога не бива да подценява силата на една решителна леля.

Най-добрият начин да избегнеш отговорността е да изглеждаш зает.

Писателят е човек, който гледа през прозореца и се преструва, че работи.

Светът би бил съвсем поносим, ако не бяха хората в него.

Ако някой каже, че те разбира напълно – бягай!

Няма по-опасно същество от човек, който има идея и време.

Лудостта е въпрос на гледна точка – моите роднини я наричат ентусиазъм.

Бракът е чудесна институция, но кой иска да живее в институция?!

Аз не обичам спорове. Те обикновено завършват, когато си призная, че греша.

Да се опитваш да бъдеш сериозен в петък следобед е чисто безумие.

Мозъкът ми има две скорости: пауза и паника.

Най-добре е да изглеждаш глупаво, но да не си – обратното е фатално.

Когато всичко се обърка, усмихни се – така объркването ще изглежда нарочно.

Писателят не е човек, който има идеи, а човек, който не може да спи заради тях.

Светът може да се спаси с добро възпитание и малко джин.

Никога не се вземай прекалено насериозно – това е работа на другите.

Разгледайте Каталога за редки и стари книги на БиблиоОбмен: