.
Гигантът Петрус Ратайчик, познат ни като Питър Стийл се ражда през 1962 година и както подсказва името му, е от полско-руски произход.
Участва в култовата траш-хардкор банда Carnivore, но е най-известен и почитан като вокал, басист и композитор на готик-дуум групата Type O Negative, създадени в края на 80-те години в родния му Бруклин.
За всеки, който никога не ги е слушал, може да се каже единствено, че Питър Стийл никога не е изпял и една дума за веселбата, слънцето или русите момичета.
Тематиката на творчеството му се върти главно около смъртта, наркотиците в комбинация с тежка депресия и лоши жени, облечени в латекс и униформи, които може като нищо съвсем наистина да пият кръв.
Освен това, са малко феновете, които биха слушали бавните, тежки опуси на Type O Negative, които често доближават непоносимата за всеки 10-минутна продължителност. Обикновено за това са нужни алкохол, опиати и болнично настроение.
Харесани веднъж обаче, бруклинските зомбита, които редовно излизат на сцената като доктори от моргата и по принцип изглеждат като да спят в ковчези, не са лесни за забравяне, колкото и всяко едно пристрастяване.
Покойният Питър Стийл не веднъж е споделял открито и шеговито за обсебването си от смъртта, за тежката си депресия, от която е бил многократно лекуван, както и за широкообхватното „самолечение“ с всевъзможни легални и забранени субстанции, което сам прилага върху себе си.
Голяма част от това, разбира се, е черен хумор и безвкусни шеги, но тези увлечения често му създават и проблеми като изпитателни срокове и няколко „разходки“ до психиатричната клиника и затвора на остров Райкърс.
Двуметровият Стийл призна, три години преди смъртта си, че е започнал да се идентифицира с Римския католицизъм през последните години, след десетилетия атеизъм. В интервю мрачният музикант поясни:
Казват, че няма атеисти в окопа, но аз се чувствах като такъв дълго време. Но след преминаване през кризата на средната възраст и преживявайки доста промени, аз осъзнах смъртността. А когато започнеш да мислиш за смъртта, се замисляш и за това, което настъпва след нея. И започваш да се надяваш, че има Бог. За мен е плашеща мисълта, че няма къде да отидеш след смъртта. Също така не мога да повярвам, че хора като Сталин и Хитлер ще отидат на същото място като майка Тереза.
Питър Стийл се сбогува с живота на 20 април 2010 г., само на 48 години, като за причина за смъртта се посочва сърдечен удар.
Да се надяваме, че той е постигнал своето висше спокойствие в смъртта, която вероятно цял живот е чакал и възпявал в почти всяко от парчетата в шестте албума, които остават след него в историята на съвременния метъл.
Мога да заявя, че Beatles и Black Sabbath оказаха най-силно влияние върху песните, които пиша.
Мисля, че живеем в един много тъжен период в човешката история. С всичките тези технологии, с които разполагаме, и с неограничения достъп до информация благoдарение на компютрите, хората могат съвсем анонимно да разсипят и унищожат живота на когото си пожелаят. Чрез слухове. Моля да извините езика ми, но това е ебати гнуснотията!
Всеки се страхува от смъртта, защото никой не знае какво следва. Ако преодолея страха си от смъртта, абсолютно сигурно е, че ще умра от собствената си ръка. Не желая да доживея до 70 или 80 години, да бъда прикован в инвалидна количка и някой да ми бърше задника. Това няма да го бъде!
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: От всички неща, които съм изгубил, най-много ми липсва ума – ОЗИ ОЗБЪРН