.
Бях човек, който би прекосил океана заради някой, който дори не би прекосил улицата заради мен. Дълго време вярвах, че любовта се измерва в жертви, че колкото повече давам, толкова по-истинско ще стане онова, което усещам в сърцето си. Извинявах се, дори когато не бях сгрешила, защото по някакъв начин вярвах, че е мой дълг да оправям пукнатините в другите.
Дълго време се чудех защо ме боли, защо загубите тежат толкова много, докато не осъзнах – тежестта не беше в тях. Тя беше в собствените ми очаквания, в убеждението, че всички виждат света така, както го виждам аз.
Сърцето ми беше широко отворено, като прозорец в нощта, а вятърът, който нахлуваше през него, носеше със себе си не само нежност, но и студ. Но ето какво научих – няма нищо благородно в това да се предадеш на болката само защото вярваш, че така обичаш повече.
Научих, че не мога да очаквам от някого да ме спаси, когато дори не е разбрал, че се давя. Че няма смисъл да обичам в отсъствието на любов. Че няма смисъл да преследвам онези, които дори не поглеждат назад.
И знаеш ли какво се случва, когато спреш да бягаш след хора, които не искат да те настигнат? Спираш. Вдишваш. Осъзнаваш, че си достатъчна – сама, цяла, без липси.
Преставаш да чакаш някой да те забележи, защото разбираш, че най-важното е ти сама да се виждаш. Започваш да уважаваш тишината повече от празните разговори. Осъзнаваш, че компанията на собственото ти сърце е далеч по-добра от присъствието на онези, които само го използват като убежище, докато не намерят нещо по-добро.
Силата не е в това да търпиш, да чакаш, да прощаваш безкрайно. Силата е в това да разпознаеш кога е време да си тръгнеш, без да се обръщаш назад. В това да не събираш трохи от нечие внимание, когато заслужаваш пиршество от любов. В това да не се изгубваш в сенките на чужди колебания.
И ако трябва да избирам между това да обичам себе си и да обичам някого, който не ме обича – този път, знам какво ще избера. Ще избера себе си. Не защото съм се втвърдила, не защото съм спряла да вярвам в доброто. А защото разбрах – няма нищо по-красиво от човек, който не се страхува да стои сам, защото знае, че не е самотен.
И когато един ден дойде онзи, който няма да ме кара да се съмнявам, който няма да се страхува да прекоси улицата, океана или цялата вселена заради мен – няма да се налага да питам дали този път е различно. Ще го знам. Ще го усещам. Защото този път няма да се губя в някого. Този път ще вървя редом с него.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:
Вижте още: Онова, което се прави от любов, става винаги отвъд доброто и злото