Глупостта на умния е винаги по-голяма от тази на тъпака.

Казват, че да опознаеш себе си, значи да опознаеш всичко човешко. И естествено никой не може да опознае себе си, защото човешката природа е необхватна: ние оставаме непознати дори на себе си.

Хората никога не правят това впечатление, което мислят, че правят.

Никога не пропускам шанса да правя секс или да се появя по телевизията.

Сексът е. Няма какво да се добави. Сексът не строи пътища, не пише романи и сексът със сигурност не носи смисъл на нищо в живота освен себе си.

Никога недейте да имате деца. Имайте внуци.

Важен е не обектът на любовта, а самото чувство.

Любовта е фен клуб само за двама. 

Съседът на човека винаги е негов враг. Такава е природата на нещата.

Повечето животи са прекарвани в слагане и сваляне на маски.

Това, което сме, рядко е това, което искаме да бъдем, докато това, което искаме да бъдем или ни е забранено, или се променя със сезоните.

Стилът е да знаеш кой си, какво искаш да кажеш, и да не те интересува какво мислят останалите.

Преди животът да ни раздаде картите, са раздадени картите на съдбата ни – нашето семейство.

Физическото разнообразие на човешкия род е точно толкова удивително, колкото еднообразието на човешката природа. 

Доброто дело никога не остава ненаказано.

Четирите най-прекрасни думи в ежедневната ни реч: “Аз нали ти казах?!”

Яйцето е шедьовърът на природата. Красиво е и може да се яде!

Има много богове, така както има много хора и много комари.

Съединените щати са основани от най-умните хора в страната. И оттогава не сме ги виждали.

Страданието на образования човек се поражда от знанието му за смъртта. Добрият творец, като истински мъдрец, се обръща към живота и обогатява със собствените си проникновения човешките дела и мисли. Създаването на произведение на изкуството, подобно на любовния акт, е нашето мъничко Да! в центъра на едно огромно Не!

Напиши нещо, дори да е предсмъртно писмо!

Какво чудесно нещо са книгите, как преминават през светове и векове, побеждавайки невежеството и накрая дори и безпощадното време!

Непрекъснато чуваме „Къде са ни писателите?“ Въпросът, за който си струва да се ядосваме е: „Къде са читателите?“

Гор Видал е роден на 3 октомври 1925 г. във военната академия Уест Пойнт. Баща му, Юджийн Лутър Видал, е един от първите военни летци на САЩ и от 1933 до 1937 г. е начело на Бюрото за търговски полети към Департамента на търговията в администрацията на президента Франклин Делано Рузвелт.

Майка му, Нина Гор, е театрална актриса от Бродуей. По майчина линия дядо на Гор Видал е сенаторът Томас Гор, а вторият му баща е потомък на вицепрезидента Аарън Бър. Доведен брат е на Джаки Кенеди. Далечен братовчед е на Джими Картър и на Ал Гор. Познава лично много от водещите американски политици от последните 60 години.

Освен това е автор на шедьовъра „Сътворението“. Автор е на над 20 романа, първият, от които написва едва 20 годишен. Истински и скандално популярен го прави третата му книга „Градът и стълбът“. Ню Йорк Таймс отказва да публикува рецензия за романа, който пръв в американската литература открито засяга проблемите на хомосексуалистите.

Видал обаче се утвърждава като исторически белетрист. Признат е за изобретател на политическия исторически роман. В продължение на над шест десетилетия изследва широк спектър от социално-политически, сексуални, исторически и художествени теми.

Вижте още: ПУСНЕТЕ НИ В РАЯ И НИЕ НЯМА ДА СЕ УСПОКОИМ, ДОКАТО НЕ ГО ПРЕВЪРНЕМ В ПУСТИНЯ – ЕТЕЛ ЛИЛИАН ВОЙНИЧ