.
Роло Мей е американски екзистенциален психолог, автор на влиятелната книга „Любов и воля“.
Макар че често е асоцииран с хуманистичната психология, той се различава от другите хуманистични психолози в наблягането върху трагичните размери на човешкото съществуване.
Самотата, обезверяването, постоянната тревога според Роло Мей съпътстват човека във всички времена на социален хаос и крах на ценностната система. Ако съществуването в подобна ситуация може да има предимства, то те са в изострящата се необходимост човекът да търси жизнена опора вътре в себе си.
Роло Мей оспорва идеята, че „умственото здраве означава да живееш без тревога“, защото е убеден, че тя е необходима, за да бъдеш човек. Той изследва как тя облекчава отегчението, изостря чувствителността и произвежда напрежението, което е необходимо за предпазването на човешкото съществувание.
Мей вижда връзка от тревожността до интелигентността, креативността и оригиналността и насочва читателя встрани от деструктивните подходи към позитивните начини за справяне с тревожността.
Той убедително поставя на разискване тезата, че тревожността може да предизвика личностна промяна, тъй като самоосъзнаването се случва единствено чрез сблъсъка и справянето с нея.
Истинската любов обогатява човека и никога не изключва обичането на други хора; само ако си вързан за майка си, това може да ти попречи да обичаш жена си.
В наши дни тенденцията да оставаш обвързан е особено силна, понеже, когато едно общество е подкопано из основи и вече не се държи като “майка” към хората и не предлага на човека и минимална подкрепа, той е склонен да се вкопчва още по-силно към физическата майка от детството си.
Постоянното оразличаване е пътят, по който човешкото същество върви цял живот и този път изисква развитие, което да го отдалечава от кръвосмешението и да го води към способността “да обича външното”.
Решителната психологическа битка, която трябва да проведем, е битката срещу собствената ни потребност от зависимост, както и нашата тревога и чувството ни за вина, които се пораждат, щом поемем по пътя към свободата.
Ревността е характерна за отношения, в които човек търси по-скоро власт отколкото любов.
Бащите, които хранят вътрешни, често пъти несъзнавани съмнения в собствените си сили, са склонни да изискват от децата си прояви на особена храброст, независимост и агресия: … настояват децата им да бъдат “мъжете”, които те подсъзнателно усещат, че не са.
Присъствието на тревога свидетелства за жизнеспособност.
Тревогата има смисъл. Макар че тя може да разруши живота на човек, тревогата може да се използва конструктивно. Самият факт, че сме оцелели, означава, че някога отдавна нашите предци не са се боeли да тръгнат срещу своята тревога.
Способността да бъдеш самият себе си зависи от способността да се срещнеш със своята тревога и да се движиш напред, въпреки нея.
Депресия – това е неспособността да създаваш бъдеще.
Свободата е способността на човека да вземе в ръце своето развитие. Тя е нашата способност да създаваме себе си.
Куражът да бъдеш себе си и да вярваш на себе си въпреки факта, че си ограничен и смъртен; да действаш, да обичаш, да мислиш, да създаваш, макар да знаеш, че не разполагаш със съвършения отговор и че можеш да грешиш.
Колкото повече на човек му липсва самосъзнание, толкова повече той става жертва на тревогата и на ирационалния гняв и негодувание: и докато гневът обикновено ни пречи да използваме по-фините сетива на интуицията си, за да усещаме истината, то тревогата ни пречи винаги.
Много хора се стараят постоянно да са заети, използвайки това като начин да прикрият тревожността си; техният активизъм е средство за бягство от себе си.
По ирония човешките същества имат навика да бягат по-бързо, когато са загубили пътя си.
Удивително е колко много са хората, които познават съвсем повърхностно това, което изпитват – те ще ви кажат, че се чувстват “добре” или “отвратително”, което ще ви прозвучи също толкова неопределено, колкото ако ви кажат, че “Китай се намира на Изток”. Връзката със собствените им чувства е далечна като международна телефонна връзка.
Способността за осъзнаване на собственото тяло има огромно значение през целия живот на човека.
“Колкото по-голямо е осъзнаването – отбелязва Киркегор, – толкова по-проявен е Азът”. Да станеш личност означава именно проявата на това повишено съзнание, на това засилено изживяване за “Азовост”; преживяването за това, че тъкмо Азът – действащият Аз, е субектът на това, което се случва.
Обратното на смелостта не е страхът, а конформизмът.
Ако човек искрено се вгледа в себе си, нима не установява, че повечето от това, което си мисли, че иска е просто навик?
Обратното на любовта не е омразата, а безразличието.
Свободата, отговорността, куражът, любовта и вътрешната цялостност са идеални качества, никога не осъзнати докрай от никого, но те са психологическа цел, която дава смисъл на нашия стремеж към интеграция.
Това, което се проявява като творчество е винаги процес… в който се осъществява взаимовръзка между личноста и света.