Само чрез вземането на решения можеш да станеш по-осъзнат, само чрез решения ставаш все по-кристализиран, само чрез решения ставаш жив. В противен случай ставаш затъпял, скучен, мъртъв.

Хората ходят от един гуру на друг, от един учител на друг, от един храм към друг – не защото са страхотни търсещи, а защото са неспособни да вземат решение. Така че ходят от едно нещо към друго. Това е техният начин да избегнат обвързването.

Същото се случва и в другите човешки отношения: един мъж ходи от една жена на друга, постоянно ги сменя. Хората си мислят, че е страхотен любовник; той не е любовник изобщо.

Той избягва, той се опитва да избегне всяко дълбоко обвързване, защото само с дълбокото въвличане проблемите трябва да бъдат посрещнати, а доста болка ще дойде с това. Така че, той просто играе на сигурно;  взема решение никога да не отиде твърде дълбоко в отношенията си с другия.

Ако отидеш твърде надълбоко, може да не си способен да се върнеш назад твърде лесно. И, ако влезеш в някого наистина надълбоко, този някой също ще влезе надълбоко в теб; това винаги е пропорционално.

Ако аз отида много надълбоко в теб, единственият начин е да ти позволя и ти да отидеш надълбоко в мен. Това е даване и получаване, това е споделяне. Тогава човек може да се въвлече твърде много и ще бъде трудно да избяга, и болката може да бъде голяма.

Така хората се научават да играят несигурно: просто позволяват само повърхностите да се срещнат – „удари-и-бягай“ любовни афери. Преди да са те хванали, бягай.

Това е, което се случва в модерния свят. Хората стават толкова незрели, толкова детински; губят цялата си зрелост.

Зрелостта идва само, когато си готов да посрещнеш болката на твоето същество; зрелостта идва само, когато си готов да посрещнеш предизвикателството. И няма по-голямо предизвикателство от любовта.

Да живееш щастливо с друг човек е голямото предизвикателство в света. Много е лесно да живееш спокойно сам, но е много трудно да живееш умиротворено с някой друг, защото два свята се сблъскват, два свята се срещат… съвършено различни светове. Как така са се привлекли един към друг? Защото са съвършено различни, почти противоположни, два полюса.

Много е трудно да си умиротворен във взаимоотношение, но това е предизвикателството. Ако избягаш от това, бягаш от зрелостта.

Ако влезеш в него с цялата болка, и продължаваш да отиваш все по-навътре с цялата тази болка, малко по малко болката се превръща в благословия, проклятието става благословия. Малко по малко, чрез конфликта, чрез търкането, клистализацията става. Чрез борбата ставаш по-буден, по-осъзнат.

Трябва да знаеш всички скрити части от своето същество и най-лесният начин е да те да бъдат отразявани във взаимоотношенията. По-лесен, казвам, защото няма друг начин – но е труден. Наистина е труден, стръмен, защото ще трябва да се промениш чрез него…

Вижте още: Интелигентният човек остава винаги неустановен – ОШО