Да се заставиш да не мислиш, е постижение, изключително здравословно постижение. Да мълчиш през целия ден, да не погледнеш вестник, да не слушаш радио, да не надаваш ухо на слуховете, да се отдадеш на леност, напълно безразличен към съдбата на света, е най-доброто лекарство, което можеш да си доставиш.

Книжните знания изтичат капка по капка; проблемите избледняват и изчезват; връзките неусетно се късат; мислите, когато благоволиш да им дадеш воля, стават съвсем примитивни; тялото се превръща в нов, вълшебен инструмент; започваш да гледаш на растенията, камъните, рибата с други очи; чудиш се какво ли се стремят да постигнат хората с щурите си действия; знаеш, че се води война, ала си нямаш и най-малка представа за причината или защо човешките същества изпитват удоволствие да се избиват; поглеждаш към място като Албания – то постоянно ми се набиваше на очи – и си казваш: вчера беше гръцко, днес е италианско, утре може да е германско или японско, и ти е все едно какво ще си избере да бъде.

Когато си наясно със себе си, няма значение какво знаме се вее над главата ти, кой какво притежава и дали говориш на английски, или на мононгахела.

Отсъствието на вестници, отсъствието на новини за онова, което людете вършат в различни краища на света, за да направят живота по-поносим или по-непоносим, е най-великата благодат.

Ако можехме просто да премахнем пресата, щяхме да осъществим огромен напредък, сигурен съм. Вестниците раждат лъжи, омраза, алчност, завист, подозрителност, страх, злоба. Нямаме нужда от истината във вида, в който ни я поднасят ежедневниците. Нуждаем се от покой и уединение, и леност.

Ако можехме всички да обявим стачка и да спрем да се интересуваме какво прави съседът ни, щяхме да удължим живота си. Бихме могли да се научим да се справяме без телефон, радио и вестници, без каквито и да било машини, без заводи, без мелници, без рудници, без експлозиви, без бойни кораби, без политици, без адвокати, без консерви, без всякакви джунджурии, даже и без ножчета за бръснене или целофан, или цигари, или пари.

Това са въздушни кули, знам. Хората стачкуват единствено за по-добри условия на труд, по-високи заплати, повече възможности да станат нещо различно от това, което са.

1941, „Колосът от Маруси“

Вижте още: Животът без миговете на доброволна интоксикация не струва пукната пара – КЪРТ ВОНЕГЪТ