ВИКОВЕТЕ СА МАЛКО ДИВАШКИ, АПЛОДИСМЕНТИТЕ – ПРЕКАЛЕНО ОФИЦИАЛНИ, НО ЦВЕТЯТА НАИСТИНА СА ТОЧНО ТОВА, КОЕТО ТРЯБВА! – Виктор Цой

На 15 август 1990 Виктор Цой – фронтменът на група Кино̀ умира в автомобилна катастрофа. Той е едва 28-годишен, но неговата група вече е една от най-популярните в СССР. 

Защо и сега той остава култова фигура и армията на неговите фенове продължава да се увеличава? 

Цой става най-забележителната звезда на масовата култура за младото поколение от епохата на перестройката – времето на радикалните реформи в съветското общество в средата на 1980-те г., когато властите „реабилитират“ рок музиката в СССР, а вестниците могат да пишат за концертите. Той и неговата група „Кино“ са едни от най-попуярните рок музиканти по онова време.

Песните им резонират със светоусещането на младите. Те говорят с тях на друг, по-понятен за тях език, в който при това не липсва дълбочина и поетичност. Както е казвал друг рок идол от това време, Борис Гребеншчиков, фронтменът на група „Аквариум“:

 

Той е абсолютен гений на простотата, яснотата и искреността. Никой в Русия не е писал като него. Още когато беще съвсем младо момче, веднъж му казах: „Ние ще отстъпим на заден план, а вие ще станете най-известната група на Русия“. Той не вярваше и се смееше – мислеше, че се шегувам.

Въпреки че песните на Цой говорят за преживяванията на отделния човек, той става автор на най-знаковия хит от онова време – „Промени!“. В песента звучи политически призив към радикални реформи на съветския живот. За първи път песента е пусната през 1986 г., но става популярна благодарение на легендарния филм от времената на перестройката – „Асса“, който излиза през 1987 г. Песента практически веднага се превръща в химн на перестройката.

Съветският лидер Михаил Горбачов, разказвайки за това какво непосредствено го е подтикнало към реформи в СССР, в това число се позовава и на песента на Цой, която по негови думи отразява страстното желание на хората за промени.

Перемен требуют наши сердца,
Перемен требуют наши глаза,

В нашем смехе и в наших слезах,
И в пульсации вен
Перемен!
Мы ждем перемен

Промени искат нашите сърца,
Промени искат нашите очи,
В нашия смях и в нашите сълзи,
И в пулсирането на вените ни
Промени!
Ние чакаме промени

В рефрена не е трудно да се забележи политически манифест.

Впрочем музикантите от „Кино“ не харесват тази толкова праволинейна интерпретация. Един от тях, Алексей Рибин, твърди, че Цой е имал предвид „не промените на политически строй“, а промените, които са „по-дълбоки, вътрешни“.

За популярността на Цой допринася и биографията му. Той е от обикновено семейство на съветски инженер. В началото на 1980-те г. работи като огняр в едно от котелните в Ленинград, днес – Петербург. Котелното се нарича „Камчатка“ и става легендарно място. В един от документалните филми за Цой има момент, където той е в „Камчатка“, хвърля въглища в печката и казва:

Просто се чувствам свободен. Абсолютно свободен.

Цой започва да работи там, за да не бъде обвинен от властите в тунеядство, защото увлечението му към музиката в онези врмена не се смята за професия, а неработещите хора в СССР са преследвани от закона. Впоследствие „Камчатка“ е превърната в клуб-музей на Цой.

Към популярността на Цой и неговата група принос има и киното. Освен във вече споменатия „Асса“, който завършва с концерт на групата, лидерът на „Кино“ играе пълноценна, главна, роля във филма „Игла“ (1988 г.). В него героят на Цой влиза в неравен бой с наркодилъри. В лентата звучат едни от най-популярните песни на групата: „Група на кръвта“ и „Звезда, която се казва Слънце“.

„Игла“ е най-гледаният филм в кината на СССР през 1989 г. Според проучване на популярното кино списание „Съветски екран“ Цой е признат от зрителите за най-добрия актьор на годината.

Фронтменът на „Кино“ загива в автомобилна катастрофа през август 1990 г. на няколко десетки километра от Рига: автомобилът му навлиза в насрещната лента. За една от вероятните причини за трагедията се смята преумората – Виктор Цой може би е заспал зад волана. Тогава той е едва на 28 години. След смъртта му сред фенове му се заражда истински култ към музиканта.

В негов символ се превърна „Стената на Цой“ в Москва на улица „Стари Арбат“. Графити и надписи на нея се оставят вече в продължение на 27 години: от „Цой е жив“ до „Витя не е умрял, той просто отиде да пуши“.

Подобни стени има и в други градове.

Фенове на Виктор Цой до стената му на Стари Арбат

Цой продължава да е един от най-популярните музиканти в Русия. Според сайта „Яндекс“ и сервиса му „Яндекс.Музика“ времето, през което потребителите са слушали песните му, надхвърля 1000 години.

източници: Руски дневник, Lunatic.bg

Вижте още: СКОРПИОНИТЕ ТАНЦУВАТ САМИ – ДИМИТЪР ВОЕВ