Габриел Гарсия Маркес разбираше човешката душа и ни завеща много истории, десетки вълшебни приказки от своя магически свят, в който хората умеят да обичат и да живеят истински.

Слабите никога няма да влязат в царството на любовта, защото то е безмилостно и алчно царство, и че жените се отдават само на решителните мъже, защото им вдъхват тъй жадуваната увереност, с която да се изправят пред живота.

Непобедимата сила, която тласка света, не е щастливата, а несподелената любов.

Никога не преставай да се усмихваш, дори когато ти е тъжно, някой може да се влюби в усмивката ти.

Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.

Невъзможно е да си обичал и после нищо да не чувстваш!

Сексът е утехата на човек, когато не му достига любов.

Не умирай, преди да изпиташ чудото да чукаш с любов!

Не си губи времето с човек, на когото му е все едно дали си с него.

Само защото някой не те обича, както на теб ти се иска, не означава, че не те обича с цялото си сърце.

И моралът е въпрос на време.

Никой луд не е луд, ако се приемат неговите основания.

Не се заблуждавайте: тихите луди изпреварват бъдещето.

Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.

Никое лекарство не може да излекува това, което може да излекува щастието.

В семейния живот е много по-лесно да избегнеш катастрофата, отколкото досадните дреболии.

Не, аз не съм богаташ. Аз съм бедняк с пари. А това не е едно и също.

Трябва да се вслушаш в гласа на детето, което си бил някога и което още съществува някъде вътре в теб. Ако се вслушаме в детето в нас, нашите очи отново ще заблестят. Ако не изгубим връзката с това дете, няма да се прекъсне и нашата връзка с живота.

Бъди спокоен. Да умреш е по-трудно отколкото си мислиш.

Добрата старост – това е умението да се споразумееш със своята самота.

Никога не съм мислил за възрастта като за капчук от покрива, който показва на човек колко живот му остава. Като много малък бях чул да казват, че когато човек умирал, въшките се разбягвали обезумели от косата по възглавницата за срам на семейството. Това толкова ме потресе, че се оставих да ме острижат до голо за училище, а малкото останали ми кичури и до днес мия със сапуна „Благодарното куче“. Това означава, мисля си сега, че като дете чувството ми за публичен срам е било по-развито, отколкото възприятието за смъртта.

Първият признак на старостта е, когато човек започва да прилича на баща си.

Победа на живота е фактът, че старците губят паметта си за несъществени неща и само в редки случаи тя ни изменя за нещата, които наистина ни интересуват. Цицерон го е обяснил с едно драсване на перото: Няма старец, който да е забравил къде е скрил съкровището си.

Няма по-тежка злочестина от тази да умреш сам.

Усмихвай се, не доставяй удоволствие на нещастието.

Славата е много дебела госпожа, която не спи с тебе, но щом се събудиш, винаги е пред леглото и те гледа.

Врагът си служи по-добре с нашата интелигентност, отколкото с нашите грешки.

Ако ненавиждам нещо на този свят, това са задължителните празници, когато хората плачат от радост, с фойерверките, с тъпоумните песнички, с гирляндите от разтегателна хартия, които нямат нищо общо с едно дете, родено преди две хиляди години в някакъв жалък обор.

Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.

Ако в едно нещо е замесена жена, знам, че всичко ще бъде добре. Съвършено ясно ми е, че жените правят света.

Мъдростта идва, когато вече не служи за нищо.

Всяка нещо е живо. Трябва само да успееш да събудиш душата му.

Ако срещнете истинската си любов, тя никога няма да си тръгне от вас – нито след седмица, нито след месец, нито след година.

Човек не се ражда веднъж завинаги в деня, когато идва на бял свят. Животът го принуждава отново и отново, много пъти да се роди наново.

Аз не нося шапка, за да не я свалям пред никого.

Лъжата е по-удобна от съмнението, по-полезна от любовта, по-трайна от истината…

Миналото е лъжа, че паметта няма пътища за връщане назад, че всяка някогашна пролет е невъзвратима и че най-буйната и упорита любов е все пак бързолетна истина…

Проблемът на брака е, че рухва всяка нощ след любовта и трябва да го съграждаш наново всяка сутрин преди закуската.

Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.

Вижте още: ГАБРИЕЛ ГАРСИЯ МАРКЕС: Любовта е вечна, докато е жива