Аз вече нямам търпение за някои неща, не защото съм станала арогантна, а просто защото съм стигнала до точка в живота си, когато не искам повече да губя време за това, което не ми харесва или ме наранява.

Нямам търпимост към цинизма, към прекомерния критицизъм и изисквания от всякакъв вид.

Загубих желанието да се харесвам на тези, които не ме харесват; да обичам тези, които не ме обичат и да се усмихвам на тези, които не ми се усмихват.

Вече не прекарвам и една минута с тези, които лъжат или искат да манипулират.

Реших да не съжителствам повече с претенциозността, лицемерието, нечестността и евтините похвали.

Не се нагаждам към общото клюкарстване.

Мразя конфликтите и сравненията.

Вярвам в един свят на противоположностите и затова избягвам скованите и непоколебими в увереността си хора.

В приятелствата мразя липсата на лоялност и предателството.

Не се разбирам с тези, които не знаят кога да направят комплимент или да кажат окуражителна дума.

Преувеличенията ме отегчават и ми е трудно да приема хора, които не харесват животните.

И най-вече нямам търпение за хора, които не заслужават моето търпение.

Вижте още: Най-големият грях е да излъжеш собствената си душа – РОЗМАРИ ДЕ МЕО