.

Преследването на съвършенството може да се превърне в опасна мания, която води до прегаряне и депресия. Комбинацията от напрегната конкуренция на работното място и непостижими стандарти, налагани от социалните мрежи, води до неудовлетворение и несигурност. Несигурност, предизвикана от непрестанното сравнение с останалите; от това какво нямаме, как не изглеждаме и какво не сме постигнали.

Има ли как да устоим на натиска на обществото да бъдем идеални?

Томас Къран е професор по психология в Лондонското училище по икономика и политически науки и автор на забележително изследване, което Би Би Си определя като „първото, което сравнява перфекционизма между поколенията“.

Неговата реч на TED за перфекционизма има повече от три милиона гледания. Изследванията му са представени в „Харвард Бизнес Ривю“, „Ню Сайънтист“, предавания на Си Ен Ен. Той участва в множество радио- и телевизионни програми.

Как попаднахме в капана на перфекционизма?

Живеем във времена на прекаляване. Икономиката ни е развихрена, свръхразгорещена центрофуга в едно постоянно състояние на разширение.

За да поддържа размерите си, а да не говорим да расте, тя трябва постоянно да се захранва от нови и все по-доходни източници на печалба. Което обяснява защо навсякъде е пълно с алчни консуматори.

Ако те не съществуват, ако всички внезапно решат да се отърват от вещите за еднократна употреба и решат да се спрат на „достатъчно добър“ стандарт на живот, тогава спадът в търсенето би тласнал икономиката надолу по спиралата на рецесията. А знаем какво се случва тогава.

Икономистите наричат тази икономика, за която растежът е всичко, „икономика на предлагането“. На предлагането, защото огромното предлагане на все по-нови и по-екзотични стоки създава трескаво консуматорско търсене, а това търсене носи печалби, които създават работни места и т.н.

Идеалните граждани, функциониращи в този режим, развиват качествата на добри консуматори. Те не произвеждат нищо, само купуват.

От нас се очаква да изразяваме себе си посредством постоянното буксуване в разходи за лайфстайл. За да изострят апетита ни, компаниите измислят хитри начини да накарат хората да искат постоянно нови и подобрени, задължителни според тях, неща.

Така че, вместо да изхвърчим от къщи, за да си доставим необходимото, ходенето по магазините в наши дни дори и за нещо просто като чифт чорапи ни парализира заради цунамито от различни варианти на избор.

Това е динамична, макар и разточителна система. И за да функционира, ѝ трябват нетърпеливи консуматори, които са готови да купуват от постоянно нарастващата кошница с неща, от които нямат реална нужда.

Прекалено големият избор на бърза мода е явен пример за това. Но има безброй много примери: комбинирани хладилници, кафе машини, чугунени кухненски прибори, телевизори с плосък екран, озвучителни системи, абонаменти за стрийминг платформи, роботизирани косачки за трева, много коли, блендери, декоративни подвързии за книги, перални със сушилни, скрабове за лице, смартфони, които удвояват количеството си точно както всичко друго, което можем да си представим, свещи, екзотични почивки, парфюми и одеколони, ароматизирани овлажнители, хапчета за отслабване, бягащи пътечки, постелки за йога.

Това, което се натрупва от този излишък, е една постоянно увеличаваща се лавина от вещи, без които нито едно модерно семейство не може да живее.

И с всяка следваща година към списъка се добавят все повече и повече неща. Продажбите на дребно в САЩ надхвърлят смайващите 6,6 трилиона долара за 2021 г., нараснали от 4,3 трилиона за 2012 г. В глобален аспект до 2025 г. се очаква международните продажби на дребно да достигнат шокиращите 31 трилиона долара.

За да поддържаме тази термоядрена консумация, трябва да се произведат не само продуктите, които купуваме, но и да се възбуди желанието ни да ги имаме.

Заради това и през последните около четирийсет години връзките с обществеността, маркетингът, рекламата и финансите процъфтяват.

В момента тези индустрии са толкова огромни, че има голяма вероятност да работите в някоя от тях. Ако е така, знаете, че е много по-важно да накарате продуктите да бъдат „модни“, „яки“, „готини“, „бляскави“, „чисто нови“, „вълнуващи“, „свежи“, „луксозни“ и „вдъхновяващи“, отколкото да обясните на консуматорите реалната полза от тях.

Бомбардирането от всички канали с подобен тип маркетинг на излъчването създава холографската култура на синтетичната реалност, от която е почти невъзможно да се избяга.

Чрез внимателно скалъпени фантазии за един още по-идеален живот холограмата разбърква естествените импулси за интерес и потребност, насочвайки желанията и нуждите ни твърдо в посоката на всичко, което може да бъде купено.

Безупречни снимки и клипове с изглеждащ добре живот и бит се показват по сутрешните новини, над главите ни в градския транспорт, по средата на футболните мачове, на билбордове по магистралите и между таблата за излитащите самолети по летищата.

Гардеробите ни, режимите ни за хигиена, подстрижките ни, притежаването на джаджи и принадлежности за дома, видовете транспорт, фитнес ритуалите и дори диетите ни са създадени и приспособени в холограмата.

Всъщност всички проблеми тези дни имат решение, което може да се купи, дори и настроенията, усещанията, мислите и поведението – чрез психофармакология, или приятелствата и връзките – чрез апликации с абонамент.

Не е чудно, че рекламата е глобална индустрия, която възлиза на 766 милиарда долара, и се предполага, че до 2025 г. ще достигне до 1 трилион долара. Холограмата действа.

През 20-те години на миналия век икономическият журнал „Принтърс Инк“ без притеснение признава защо позоваващите се на самите себе си илюзии, които внушава рекламата, са толкова унищожително ефективни: те подхранват несигурността.

Несигурността в себе си и в съществуващите житейски обстоятелства.

Идеалните реклами „карат консуматора да се притеснява за обикновени неща като разширени пори на носа и лош дъх“, пише един рекламист.

Друг казва, че рекламите преувеличават действителността, за да „държат масите неудовлетворени от живота си, недоволни от грозните неща около себе си“. „Доволните консуматори – заключава същият рекламист – не са толкова доходоносни, колкото недоволните.“

Разбира се, изминали сме дълъг път от жалките плакати от миналото (макар все още да се намират такива). Но въпреки този факт базисният дух на рекламата си остава малко или много непроменен от дните, когато публикации просто са излизали и са казвали на глас премълчаваното.

Например от рекламите ми става напълно ясно как се очаква да изглеждам. И нямам съмнение, че някъде по света наистина съществува идеално изтупан джентълмен с изсечена челюст, взиращ се в пространството, нежно поглаждащ ролекса си.

И все пак, колкото и добре да се обличам или колкото и крем против бръчки да си слагам, аз няма да стана този джентълмен. Нито пък, честно казано, болшинството от мъжете, взиращи се в билборда и гледащи влюбено в скъпия часовник (тъпо ми е, че ви го казвам, момчета).

Дори и ежедневните продукти се продават с абсурдно високо ниво на хистерично разпенване. Ако не за друго, мигащите светлинки и диско топките служат да подсилят така важното внушение. Мислете позитивно! (Да!) Отключете потенциала си! (Да!!) Справяте се! (Да!!!)… Ето ви членска карта за фитнеса (О!).

Трябва само да обелите тънката като вестник фасада на тази дългогодишна индустрия и неизбежно ще откриете вечната подробност: не сте достатъчно готини, не сте достатъчно яки, не сте достатъчно привлекателни, не сте достатъчно продуктивни, ако не притежавате определена марка, абонамент, джаджа или стока.

Е, не всички реклами са такива – някои раздават заем до заплата, обединяване на кредитите или рефинансиране на ипотеката.

Но има достатъчно внушено недоволство във великата холограма на консуматора, за да бъде съвсем очевидно, че това, което е важало за рекламата в миналото, си остава по същество същото и днес.

И когато прозрете модела на създаване на дефицит, по който работи рекламният бизнес, не можете да го забравите.

Фиксацията върху материалните притежания е симптом на културата, която ни е научила как да боравим с екстрите в живота си така, сякаш са чипове от казино, които могат да изхвърлят – такива, които, за разлика от рекламистите, маркетинг специалистите и пиарите, трябва постоянно да бъдат залагани на най-горещите тенденции в търсене на по-добра ръка.

Казано направо, започваме да се държим точно така, както икономиката иска. Милиарди хора, живеещи в условията на икономиката на предлагането, също са алчни консуматори – в това число и аз.

Наистина силата на рекламата е толкова огромна, че дори и на най-информираните хора им е трудно да устоят на гръмогласното и агресивно убеждаване на обществото, което денонощно работи срещу тях. Отново холограмата действа, и то действа с удивителна сила.

Тази сила е причината болшинството от нас да изпитват трудности да приемат себе си.

Това е причината никога да не можем да почувстваме, че сме достатъчно добри. Тъй като, докато сигурността и удовлетвореността биват държани мъчително далеч от нас, ние сме като глина в ръцете на рекламиращите и под тяхно ръководство ще продължаваме да жадуваме и да консумираме, да консумираме и да жадуваме в безнадеждно преследване на съвършенство в живота и стила си.

И ето тук проблемите стават още по-сериозни. В обстоятелствата на икономика, чийто основен принцип е „Растежът е всичко“, недоволството трябва постоянно да бъде подклаждано в живота ни. Просто няма друга алтернатива.

Звучи извратено, но ако искаме да имаме нещата, от които се нуждаем, ще трябва да продължаваме да купуваме неща, от които не се нуждаем.

Здравеопазване, сигурност, образование, работа – тези човешки потребности днес зависят от това да не спираме да търгуваме настоящото си щастие срещу обещанието за нещо повече.

Защото, ако за момент ни се позволи да си поемем въздух, да излезем извън холограмата и да открием удовлетвореността в чудото на самото ни съществуване, ще спрем да копнеем. А ако спрем да копнеем, ще спрем да потребяваме.

Тогава бизнесите ще трябва да затворят, ще бъдат загубени работни места, нещата, от които се нуждаем, ще започнат да изчезват и основите на обществото, каквото го познаваме, ще се срутят.

Популярната литература за самоусъвършенстване, документалните филми, телевизионните предавания, ТЕD лекциите и страниците за здравословен начин на живот преливат от идеи, съвети и хитринки как да преодолеем всепроникващото чувство, че никога не сме достатъчно добри.

Но илюзията, че изборът е наш, ме кара да се чудя: дали разбираме наистина колко напълно и изцяло ни е втълпено това чувство?

Не съм достатъчно богат, не съм достатъчно готин, не съм достатъчно привлекателен, не съм достатъчно продуктивен – това не са неприятни тикове, от които можем да се отървем с малко грижа за себе си и позитивно мислене.

Това са системни мисли, или както специалистите по когнитивна история ги наричат „метафори на корена“, които са проникнали толкова дълбоко вътре в нас, че наистина вярваме, че да не се чувстваш достатъчно добър или да имаш нужда постоянно да се обновяваш и подобряваш е състояние на човешката природа.

Но това не е вярно. Хората от времето на китайската династия Цин или инуититие от Х век със сигурност трудно биха разбрали какво, по дяволите, дрънка амбициозният, следващ хаштага #successtrainsfailurecomplains, с профил в Линкдин мъж, дори и да разбираха езика.

Действителността е много, много по-зловеща. Дефицитното мислене, скрито под колективната ни борба за още – това, което ни поддържа в твърдо състояние на несигурност относно въпроса дали сме достатъчно добри, – е наложена от обществото нагласа, която икономиката ни иска да ни втълпи и не спира да го прави.

Защото, ако изведнъж се измъкнем от него, спрем да мислим така и научим, че животът ни няма нужда постоянно да бъде обновяван и подобряван, то всичко останало също ще спре.

Самата структура на модерното общество е изтъкана от нашата неудовлетвореност.

Преувеличаването на множеството несъвършенства, на които рекламиращите са дали живот, е начинът, по който ни поддържат в постоянно засилващото се състояние на прекалена консумация и по който икономиката ни в частност се поддържа в постоянно разширяващо се състояние на прекален растеж.

Евтините вносни стоки и процъфтяващите кредити за потребителите означават, че огромна част от нас могат да си купят нещата, които ни се казва, че ни трябват.

Нищо не ни липсва. Даже имаме достъп до твърде много неща – определено до повече, отколкото някога биха ни потрябвали.

И все пак по някакъв начин въпреки това, въпреки че прекарваме по-голямата част от съзнателното си съществуване, плувайки в пищността на консуматорската култура, пак сме хронично несигурни и по-несвързани от всякога.

Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм:

Вижте още: Парите не прикриват недостатъците ви, а ги изваждат на повърхността – УОРЪН БЪФЕТ