Джулиан Мур изглежда учудващо дребна и крехка, но всъщност е силна и безстрашна дама, която заслужено си спечели славата на най-сексапилната червенокоса жена на големия екран. 

Мур има удивителен диапазон от роли в повече от 40 филма и си печели славата на актриса, която търси противоречиви образи.

Червената й коса е символ на келтските й корени – майка й е шотландка, а баща й, който е американски военен съдия, е с ирландски и германски произход. Прекарва детството си из различни краища на света – от Аляска до Пакистан, от Германия до Америка.

През 1998 г. е номинирана за „Оскар“ за ролята си в “Буги нощи”. Следват още номинации за “Краят на аферата” с Ралф Файнс, “Далеч от Рая” и “Часовете”.

В “Ханибал” – продължението на “Мълчанието на агнетата”, тя влиза в образа на агента от ФБР Кларис Старлинг, а в „Децата са добре“ – който получи номинация за „Оскар“ – заедно с Анет Бенинг пресъздават живота на хомосексуална двойка, чиито деца търсят биологичния си баща.

За „Все още Алис“ обира всички награди, за които е номинирана, включително Оскар и Златен глобус за невероятно си превъплъщение в болната от Алцхаймер Алис.

Написала е три детски книжки за героиня на име Луничавата Ягодка и е посланик за Америка на организацията “Спасете децата”.

Моите деца не гледат филмите ми. Първо,  просто не им е интересно, а и второ – моите филми не са за деца.

Дори покойната ми майка щеше да предпочете да ме види гола, отколкото мъртва във филм. Имам специфично отношение към голотата и бих преобърнала всичко у себе си за една роля, ако преценя, че има нужда. Но в крайна сметка да си актьор значи да се преструваш, не да “бъдеш”!

От малка трябваше да се науча да съм актриса. Живяла съм в 23 различни държави, ходила съм в 14 училища, приятелствата ми струваха скъпо. Не е нещо, което препоръчвам, но ме е направило такава, каквато съм. На всичко отгоре бях хлапето с цайсите, бях ниска, закръглена и луничава. Благодаря на Бога за контактните лещи и личните треньори! И за диетите, които мразя ужасно.

Най-страшните трагедии стават не на екрана, а на затворени врати в обикновените домове и квартири.

На никой не се случва такъв секс, какъвто има в киното. В живота надали се занимавате с това на пода, а сигурно още по-рядко го правите прави. Възможно е да останете по някоя нелепа дреха, но надали имате такъв комплект секси бельо. И ако някой започне да ми къса дрехите в пристъп на страст – ще го убия.

Кариерата ми не беше особено предвидима. Винаги съм се развивала по-късно от другите. Научих се да плувам на 26, а да шофирам – едва на 27. Родих първото си дете на 37, а след като прехвърлих 45, започнах да пиша детски книжки. Разбрах какво искам от живота чак в средата на 30-те си години, така че, преполагам, че хубавите неща се случват на тези, които чакат. Но когато си на средна възраст, зад теб стоят повече години, отколкото пред теб, и започваш наистина да осъзнаваш, че си смъртен. Не смятам, че трябва да избързваш или да изоставаш с нещата в живота си. Номерът е просто да те има.

Тайното ми оръжие е, че съм невероятно упорита. В тази индустрия трябва да си изключително твърдоглав, за да оцелееш. Трябва да захапеш като ротвайлер хубавите роли.

Мисля, че хората отиват на кино, за да видят себе си. Искаме да се посмеем, искаме да се влюбим…

Чух да казват, че спечелването на Оскар означава, че ще живееш пет години повече. Благодаря на Академията за това, защото моят съпруг е по-млад от мен.

Някои хора смятат, че актрисите не са практични и домакини. Че летим във въздуха, че сме емоционално раними. Вярвайте ми, не съм такава. Къщата ми винаги е много чиста и подредена. Всяка сутрин правя топла закуска на децата. Винаги слагам подложки за чашите и салфетки.

Не съм такъв човек, който има нужда да поговори с някой, преди да вземе решение.

Чувствам се покорена от усещането за чудо, когато виждам как хората правят необичайни и непостижими неща, които ме карат да се запитам: „Как изобщо го правят?!“ Като например великите скулптури. Те не просто трябва да имат абстрактната концепция, визуалната идея за своето произведение, но физически да я материализират от камък. Когато осъзнаеш как някой майстор на мрамора прекарва безкрайни часове в обработване на суровия, твърд материал, наистина в теб се настанява усещане за чудо. 

Моментите, които провокират в мен усещането за чудо са онези мистериозни събития и явления, нещата, които се намират отвъд нашия хоризонт на познание. Светът, който обитаваме е толкова богат и странен. Една все още неизследвана територия, която може да ни изненада, да ни припомни емоцията на откривателството, да ни вдъхнови за приключения и творчество. 

Господи, още откакто навърших 30 не спират да ме питат за старостта и как се чувствам. Не може ли просто да живеем… Всички ние остаряваме, децата също остаряват. Та това е животът и трябва да приемем, че има начало, среда и край. Важно е да помним, че имаме времева рамка, да живеем с мисълта за нея, но не и мислейки само за края.

Странното е, че сега освен за остаряването, много се говори и за „силните жени“. Всички трябва да сме силни, а аз не спирам да се питам трябва ли наистина всички жени да притежаваме това качество. Някои са по-силни от други, някои са в състояние да постигнат целите си, а друга не са. Ние сме различни и не трябва да се чувстваме виновни заради това.

Нашият страх от остаряването в действителност е страх от смъртта и мисля, че точно това тревожи повечето хора. Старостта е физическо проявление на разпадането, знак за наближаващия край. И това е нещото, което разстройва хората.

По-интересно е защо не питат мъжете за старостта, за децата. Чувствам се малко дискриминирана, когато животът на жената се сведе до: „Разкажи ми за децата и какво мислиш за пластичната хирургия!“

Неотдавна забелязах, че докато са на 30-40 години, жените много обичат да казват, че все още не са стигнали средната възраст. В такива моменти си мисля: „Че колко време си мислите, че ще живеете?!“

Бракът не би трябвало да е работа, защото трябва да е удоволствие, нали? Нужни са усилия, за да работи, но не мисля, че е работа, защото това би направило човек доста нещастен.

Най-простият път към щастието е глупостта. И най-страшното е това, че мнозина са привличени от нея.

Аз не знам много, понеже не съм видяла много.

Много се ядосвам, когато някой каже, че не се интересува от политика. Все едно аз да кажа: „Интересувам се единствено от себе си. И от ваната си. Аз и ваната ми – това е всичко, което ме интересува!“

Жал ми е за хората, които мислят, че политиците имат морал, управляващите партии се ръководят от висши принципи и че правителството е най-надеждният защитник. Жал ми е, защото когато загубят тази вяра, животът им се превръща в ад.

В продължение на години бях толкова неуверена, че се придържах към ежедневен режим, наречен “Пътят на щастието”, като всеки ден изпивах 2 чаши чай, излизах по едно и също време и вървях до работа така, че да хвана всички зелени светофари. Но когато имаш две малки деца, ти се налага да изоставиш всички тези глупости. Все още съм малко фанатична, що се отнася до подредбата на мебелите и подравняването на разни неща, но вече съм доста по-спокойна от преди.

Никога не избягвайте болката.

Това, че в главата ти има два гласа, които постоянно спорят, е нормално. Но не позволявай на трети глас да се намъкне при тях. Той вечно ще бъде на страната на слабия и нерешителния.

За да бъдеш безстрашен, трябва да умееш да изпитваш страх.

Трябва винаги да се стремиш към истината. Даже ако те убива, знай, че ще те научи на много преди това.

Има особен вид хора, които ми напомнят на кафе без кофеин. Именно такива хора ме плашат повече от всичко.  

Ако раят все пак съществува и Господ ме чака там, то мисля, че първото, което ще каже, ще бъде: „Ето, видя ли, че аз все пак съществувам.“

Бъдете внимателни с живота си. Не го похабявайте за едно и също.

със сър Антъни Хопкинс

с Мерил Стрийп и Никол Кидман

с Анет Бенинг

с Робърт Де Ниро

с Кристен Стюърд

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: ВСИЧКИ СМЕ БЕЗУМЦИ, КОИТО СЕ ОПИТВАТ ДА ПАЗЯТ РАВНОВЕСИЕ – МОНИКА БЕЛУЧИ

Страхът е в сърцевината на всеки избор, който правим – ДЖОДИ ФОСТЪР

От глупава жена ще получиш каквото искаш, но от интелигентна, което заслужаваш – ДЖУЛИЯ РОБЪРТС