.

Австро-унгарският лекар Игнац Земелвайс, който е известен с лошия начин, по който са се отнесли с него, забелязва, че повече жени, умират, раждайки в болница, отколкото на улицата.

Игнац Земелвайс, (1818 – 1865 г.) всъщност е бащата на съвременните антисептични мерки; като гинеколог настоявал, че миенето на ръцете от болничния персонал води до намаляване на вътрешноболничните инфекции, но понеже не можел да предложи обяснение на този факт, идеите му били пренебрегвани.

През 1847 г., опитвайки се да разбере причините на следродовата треска (сепсис) у много родилки (особено в болниците, където смъртността при раждане от 30-40 и даже 50% значително превъзхожда смъртността в домашни условия), той предполага, че инфекцията се донася от инфекциозното и патологоанатомичното отделения на болниците.

Лекарите по онова време често практикуват в патологоанатомията, веднага след което направо от трупа отиват да израждат, изтривайки ръцете си с носни кърпи.

Земелвайс открива, че случаите на родилна треска в акушерските клиники намаляват драстично след почистване на ръцете на персонала преди манипулация.

През 1847 г. Земелвайс въвежда масова дезинфекция и измиване на ръцете на работещите в акушерските клиники и отделения с помощта на разтвор на хлорна вар.

Благодарение на това смъртността сред родилките и новородените пада повече от 7 пъти – от 18 до 2,5%.

Въпреки многото публикации, че с измиването на ръцете се намалява смъртността до равнище под 1%, научните обяснения на Земелвайс са отхвърлени от медицинската общност, защото противоречат на утвърдените научни и медицински възгледи по онова време. Измиването на ръцете също е отхвърлено. 

Той нарича болничните лекари банда престъпници и те наистина са били такива: лекарите, които продължавали да убиват пациенти, не можели да приемат фактите, които изтъквал, или да вземат мерки срещу тях, тъй като той „нямал теория“, с която да обясни наблюденията си.

Едно от най-трудните неща е да се внуши на интелектуалците интелектуалното превъзходство на практиката.

Земелвайс изпада в депресия, безпомощен да спре това, което счита за убийство, отвратен от отношението на средата.

Той завършва живота си в лудница, по ирония на съдбата, причината за смъртта му е същата болнична треска, срещу която се е борил.

На 30 юли 1865 г. Земелвайс е вкаран с измама в лудница в предградието Дьоблинг (днес окръг на Виена). Разкрива измамата, опитва да избяга, но е заловен от персонала, жестоко бит и наранен. Умира след 14-дневен престой в лудницата от септицемия на 47-годишна възраст на 13 август 1865г.

Историята на Земелвайс е тъжна: човек, който е наказан, унижен и дори убит, задето е изразявал на висок глас истина, за да спаси други хора.

Най-тежкото наказание е състоянието на безпомощност пред рисковете и несправедливостта.

Историята му обаче има и щастлива страна – истината в края на краищата излиза наяве и мисията му се отплаща, макар и с известно закъснение.

Правилата за хигиена на Земелвайс са актуални и днес. През 1906 г. в Будапеща му е издигнат паметник с надпис „На Спасителя на майките“, а родният му дом на улица „Апрод“ 1 – 3 е превърнат в Музей на историята на медицината.

Урокът е, че човек не следва да очаква лавров венец само защото е открил истината.