Защото те обичам, си отивам.

Защото те обичам, те оставям.

От спомените се опивам,

но с бъдещето изтрезнявам.

Унинието на цвят е бяло –

убийствено безцветно бъдно.

Отвътре времето е спряло,

отвън – помръдва мудно-мудно

като ръцете на умиращ,

пълзящи по чаршафа,

като очите несъзиращи,

като зловеща епитафия.

Като в деня след погребение –

осиротяла се събуждам.

Остава само без съмнение,

че предстои да бъдем чужди.

Че няма нищо по-нормално

да тръгна, ако не обичам.

И по-абсурдно, но сакрално –

да си отида, щом обичам!

„Вяра имам“

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Да обичаш малко – няма смисъл, да обичаш много – има ли кого – МАДЛЕН АЛГАФАРИ

Любовна поема oт 2018-та година

Нямаме пари, скъпа, но имаме дъжд – ЧАРЛЗ БУКОВСКИ