.

Защото те обичам, си отивам.

Защото те обичам, те оставям.

От спомените се опивам,

но с бъдещето изтрезнявам.

Унинието на цвят е бяло –

убийствено безцветно бъдно.

Отвътре времето е спряло,

отвън – помръдва мудно-мудно

като ръцете на умиращ,

пълзящи по чаршафа,

като очите несъзиращи,

като зловеща епитафия.

Като в деня след погребение –

осиротяла се събуждам.

Остава само без съмнение,

че предстои да бъдем чужди.

Че няма нищо по-нормално

да тръгна, ако не обичам.

И по-абсурдно, но сакрално –

да си отида, щом обичам!

„Вяра имам“