Културните влияния упражняват непреодолимо въздействие върху индивида.

Обичаите, традицията, моралът, общественото мнение, религиозните повели на вероизповеданието – накратко, поведението, което обществото одобрява и което е на мода, задължава индивида да разглежда определени външни цели като желани.

Той се стреми да осъществи онези от тях, които смята за положителни и цивилизовани и ревностно отхвърля всички други, които не се вписват в културния модел на човечеството.

С течение на времето несъзнателно се е оформил „брачен модел“.

Той има различни варианти в различните култури. На Запад мъжът може да се ожени само за една жена, а ако се ожени няколко пъти едновременно, нарушава закона, докато в някой части на Изтока е съвсем законно един мъж да има няколко жени, стига да може относително да ги издържа.

Неща, които са приети в една култура, са недопустими в друга. Следователно, подходът към брака не се подчинява на природни закони.

Той не отразява принципите или закономерностите на универсалната интелигентност, валидни за Природата, например поникването на растенията, растежа на дърветата или редуването на годишните времена.

Човекът не спазва хармонията на Вселената и не участва в космическия ред на природата, а изопачава законите, като обикновено създава свои, произволни закони по нерационални и хаотични начини.

Религиозните предписания принципно са правилни, когато посочват необходимостта „да се подчиняваме на Божията воля“.

За съжаление те изискват само да се изпълняват повелите на догматичната вяра, защото са насочени към сърцето на човека, а изключват интелекта му.

Хората са се отклонили от естествения път, който е трябвало да следват – пътят на съзнателната си еволюция като човешки същества, чиято цел е да постигат все по-високо ниво на човечност.

Любовта на човека към удобствата и лукса, консуматорските апетити, са довели до съществена деградация на истинските човешки качества, в замяна на което той е засилил чисто животинските си характеристики.

Този конфликт се проявява и на сцената на любовните взаимоотношения. Брачният модел, създаден от човечеството, има вулгарен и повърхностен аспект, опетнен от меркантилност и невежество. Нормите, които индивидът е длъжен да следва, са част от инстинктивните страсти на хомо сапиенс.

Човекът вече няма нужда от природния модел, така съвършено създаден от Бог, който управлява цялата Природа. Той предпочита да се смята за „покорител на Природата“ и да налага собствената си произволна представа върху неизменната, хармонична и съвършена структура на природния свят.

Съществува основен модел за човешката двойка, вариращ в различните култури. Модните възгледи също действат по този начин.

Те предопределят поведението на индивида в любовта. Хората неизбежно стават жертва на така наречената „културна сугестия“. Тези влияния върху човека са известни като „хетеросугестия“.

Поради тази хетеросугестия индивидът възлага най-различни погрешни и абсурдни надежди на брака. И тъй като поколенията се редуват едно след друго, създадените традиции се възприемат автоматично, просто защото „винаги се е правело така“ или защото нашите родители, прародителите им и техните прапрародители са постъпвали по същия начин.

Класически пример за породен от хетеросугестията модел е второстепенната роля, приписвана на жените в културния модел на човешката двойка. Негласната функция на жената в живота е да ражда деца, да ги отглежда и възпитава.

Хетеросугестията я свежда до ролята на „кърмачка“ и лишава от онези отговорности, които изискват по-голяма интелигентност и проникновение.

Когато се ожени, мъжът неволно мисли, че се е „сдобил“ с родилка и кърмачка на децата си, която, по волята на обществото, трябва да остане завинаги у дома, да възпитава децата, да чисти къщата и се грижи за него, като изпълнява ролята на идеалната слугиня.

Ако жената отхвърли тази норма и например не пожелае да има деца, всички я смятат за странна. Хората вероятно мислят, че тя е пренебрегнала библейската заповед „Множете се, плодете се“.

От гледна точка на свободата и честта, жените пак са онеправдана страна. Например жена, която изневерява на мъжа си, се счита открито или негласно за проститутка.

Не е така при мъжа, защото в същата ситуация до известна степен съществува мнение, че той е проявил мъжественост според традиционните представи за мъж.

Не е толкова отдавна времето, когато е било обикновено явление високопоставените мъже да зачеват безброй незаконни деца: източник на огромна мъжка гордост и „тайна“, която те усърдно са се старали да не крият.

Това поведение не е предизвиквало нито неодобрение, нито протести, а напротив, авторът на постъпката ставал достоен за още по-голямо възхищение.

От друга страна, какво би било положението на жената, ако има деца от мъж, който не е неин законен съпруг? Откъде идва тази разлика в критериите и защо трябва да се мери с два аршина?

Поради простата причина, че жената винаги е била смятана за собственост на мъжа – вещ, която се купува и продава.

Така е било в миналото, така продължава и днес. Дори когато вярват в обратното, хората пристъпват към брака емоционално, интелектуално и инстинктивно програмирани.

Индивидът се жени, защото „човек трябва да се ожени“, създава деца, защото „човек трябва да има деца“, изгражда точно такива брачни отношения, каквито му диктува обществото.

От момента на женитбата нататък, животът на индивида следва предварително съставена програма. Дори последното му пътуване до гробищата ще бъде извършено според съществуващите традиции и обичаи.

Възможно е с точност да се предвиди какви ще бъдат погребалните ритуали, как ще се държат опечалените, какво ще мислят близки и приятели.

Едно от най-важните съобщения на хетеросугестията, вградено в човешкия мозък, е свързано с представата, че в брака индивидът ще намери любов и щастие. В това търсене местата на причината и следствието се разменят и объркват.

Вярно е обратното – човек трябва да се ожени, ако любовта вече съществува заедно с относителна сигурност за щастие.

Хетеросугестията ни втълпява, че жената трябва да бъде красива и желана, за да бъде показвана с гордост, а мъжът трябва да заема сравнително важно положение, така че тя да се гордее с него.

Пак според херетосугестията, страстта е признак на любов, а ревността показва колко много ни обичат.

Хетеросугестията е причина да объркваме секса с любовта, принуждава ни да копнеем по неща, които са ненужни и нямат никакво отношение към любовта, кара ни да забравим пътя, който трябва да следваме.

По принцип, като част от човешкия род индивидът с радост се предава на страстите на групата, слива се с нея и губи чувство за индивидуалност. Но онова, което се натрупва в груповата психика, не е добродетел или интелигентност, а по-скоро глупост и посредственост.

Ние не съзнаваме до каква степен изграждаме любовния си живот по материал, заимстван от посредствени роман и популярни телевизионни сериали, както и по примера на родители, роднини и познати.

Не съзнаваме също в колко голяма степен ни липсва преценка, истинска представа висше познание за любовта. Не се замисляме дори за миг, че най-често сме неспособни да напишем свой сценарий, вместо това подражаваме на най-долнопробни образци.

Поради тази причина традиционният модел на човешко поведение се изгражда от най-различни странни, скрити мотиви: драма, самосъжаление, преструвки, садомазохистично поведение, „мачо“ и матриархални роли.

Повечето от нас мислят, че в любовта е достатъчно да се подражава на птиците, цветята и насекомите и че е необходимо само „да се понесеш“ на крилете на хормоналните си мули, за да постигнеш желаното щастие.

Хората очевидно си представят любовта в план, който е напълно противоположен на представите за отговорност, учене, техники, интелигентност и воля.

Те мислят, че тя се заражда спонтанно, вместо да я разглеждат като висша човешка проява, културния модел на човечеството не се посочва същност на любовта и поради това повечето човешки двойки изпълняват някаква пародия на онова, което би трябвало да бъде сублимирана връзка.

Това нямаше да е сериозен проблем, ако основата на истинската любов можеше лесно да се посочи и обясни. Това обаче противоречи на човешката природа, защото човекът като животински вид никога не разбира разумните обяснения, ако се отличават от възприетите културни норми.

Просветленото познание е запазено изключително за малцина индивиди, притежаващи висшата съзнателност, която съпътства духовното развитие и еволюция.

Програмираната мозъчна интелигентност може да разбере единствено онова, което е програмирана да разбере, то в крайна сметка е само тесният свят на видимото.

Невидимият вътрешен свят на индивида не е достъпен за спътниците му, а често в голяма степен и за самия него.

Човек почти напълно не съзнава истинския си вътрешен свят, представата, която има е изкривена от неговите психологически и защитни механизми.

„Висшето ниво на съзнание“ е психологическо състояние, при което индивидът прониква в собственото си вътрешно пространство и успява да общува с вътрешния свят на ближните си. Това изживяване е по характер духовно и нетехническо и се постига чрез висше развитие, а не с техники за умствен контрол.

Духовното развитие се отнася до разширяването на духовната същност или „божествената искра“. Процесът може да бъде наречен и мистичен в смисъл, че като открие себе си, индивидът наистина открива Бог.

Представата на човек за Бога няма значение, няма значение и дали вярва или не вярва в неговото съществуване. Истинското духовно развитие е нещо, което надхвърля границите на вярата.

Всъщност вярата е антитеза на духовността и е в основата на най-различни суеверия.

Истинската духовност не може да съществува без истинско разбиране за всички невидими процеси в природата и неизвестните закони, които управляват сътворението и еволюцията на човека.

Духовността е истинска мъдрост, а не набожност, която по същество е ограничена.

Много ли се отклонихме от темата за любовта? Съвсем не, защото истинската любов е нещо, което обхваща целия индивид, а не само емоциите и хормоните му.

Невъзможно е да разберем любовта, без преди това да сме овладели вътрешния си свят чрез духовна еволюция.

Духовната еволюция и любовта са две понятия, които вървят ръка за ръка. Те са неделими. Без духовност може да се постигне само имитация на любов – тъжна комедия, чийто неизбежен край е разочарование и празнота.

Съществува нужда от философия на любовта. Човекът трябва да разбере истинското й значение като неделима част от познанието за живота и индивида, който трябва да се ръководи от собствената си духовна еволюция.

Когато е казал „Обичайте се“, Исус не е имал предвид да се обърне другата буза или да се замени доброто със злото, той по-скоро е дал екзотеричен словесен израз на дълбокото, езотерично, неделимо познание.

„Обичайте се!“ е като проста аритметична задача в сравнение с пълното познаване на математиката.

Не би могло да бъде иначе, защото само чрез упражняване на християнска любов е невъзможно да се постигне духовно съвършенство, развита интелигентност, култура, научен прогрес и по-висока будност.

из „Наука за любовта“

картини: John William Godward

редактор: Лилия Щерева

Вижте още: Истинската любов е свободно протичане на енергия между два полюса, а не техният съюз – ДЖОН БЕЙНС

Основната цел на по-голямата част от жените е да „хванат“ някой мъж – ДЖОН БЕЙНС

Тежестта на самотата е силен подтик за влизане в измамна връзка – ДЖОН БЕЙНС