.

На своите деца ние можем да завещаем само две непреходни наследства: едното са корените, а второто са крилата.

В този ред на мисли, британският естествоизпитател и писател Джерълд Даръл констатира в романа си „Двама в степта“:

Наследили сме невероятно красива и сложна градина, но по-тревожното е, че сме били ужасяващо лоши градинари. Не сме си направили труда да се запознаем с най-простите принципи на градинарство. Пренебрегвайки своята градина, ние натрупваме за себе си – и то в ​​не много далечно бъдеще – условията за световна катастрофа, ужасна колкото атомна война; но го правим с цялото скучно самодоволство на глупаво дете, кълцащо Рембранд с чифт ножици. Продължаваме, година след година, по целия свят, да създаваме прашни долини и ерозията, да изсичаме горите и експлоатираме пасищата, да замърсяваме с промишлени отпадъци една от нашите най-жизненоважни стоки, водата, и през цялото време се размножаваме със свирепостта на кафявия плъх; а после се чудим защо няма достатъчно храна, която да стигне за всички. Стоим настрана от природата, като се мислим за самия Бог. Това винаги е било опасно положение.

Десет години по-късно, той е все още запленен от чудото на природата. В „Градината на боговете“ Даръл разказва:

Черешовите дървета стенеха под тежестта на плода и градините приличаха на място, където е бил посечен някой грамаден змей, опръскал шумата с алени и виненочервени капки кръв.

Почти двадесет години след британския автор, българският поет Петър Василев пише стихотворението „Наследство“, по което групата „Дина Експрес“ създава една от най-популярните си и обичани песни „Две праскови и два череши“. Песен, която по съвсем простичък начин ни казва това, което се е опитал да ни каже и Джерълд Даръл.

Музиката на една от най-обичаните български песни е на Митко Щерев, а песента вижда бял свят през 1985 г.

НАСЛЕДСТВО

Понеже се пилях насам натам

все нещо като камък ми тежеше,

но най накрая се опомних сам –

две праскови посях и две череши.

И този камък рухна отведнъж –

като взривен – каквото беше – беше.

Сега сън друг, макар един и същ –

две праскови посях и две череши.

Две праскови посях и две череши.

Какво ще ми говорите за тлен,

щом този свят от памтивека грешен,

ще наследи от мене подир мен

две праскови и две череши.

Какво ще ми говорите за тлен,

щом този свят от памтивека грешен,

ще наследи от мене подир мен

две праскови и две череши.

Две праскови и две череши.

Две праскови посях и две череши.

Две праскови посях и две череши.