Една травма никога не събитие от миналото. Тя е в привидно непоносимите мисли и чувства, които внасяме чрез съзнанието на тялото си, често неволно, в настоящия момент, в Сега.

Мисли, които се усещат като невъзможни за мислене.

Чувства, които се чувстват като непоносими.

Усещания в тялото, които не се напълно способни да удържим.

Преживявания, които не сме успели напълно да сменим.

Картини, които не желаем да виждаме.

Тъмнината в нас, от която сме движени, „негативността“, която крием от другите.

Миг по миг можем да започнем да позволяваме дори на най-ужасяващите и бурни мисли и чувства да се върнат в изцеляващите обятия на Сега, където те принадлежат.

В присъствието на любящ приятел, на умел терапевт, на велика планина или на небето и на всички богове и ангели, с тази древна Земя, която ни прегръща като новородени, можем да позволим на нашите защити да се срутят и да се докоснем до най-дълбоката си болка и тъга, да ги облечем с любопитство, с осъзнатост, с любов.

Миг по миг можем да започнем да понасяме непоносимото, да толерираме невъзможното за толериране, да дишаме през най-дълбоката болка. Осъзнато, полека, можем да обливаме ужаса със светлина, да дренираме най-тъмните ъгълчета с доброта, да осветяваме Долната Земя, където се спотайват страховити и свирепи същества.

Раната е портал. Тя няма да те убие, ако се обърнеш към нея. Познал съм ужасии вътре в мен, които са ме тласнали до ръба на здравия разум, до ръба на моята смъртност.

Докоснах се до печал, така трудна за понасяне, че сърцето ми нямаше да издържи дори секунда повече от нея.

Усещал съм гняв тъй вулканичен, че би могъл да срути или да сътвори цял Космос.

Но миг по миг станах способен да издържам на непоносимото, да приемам неприемливото, да се влюбя във вътрешния си „враг“. Враг, който се оказа невинно вътрешно дете, плачещо и крещящо за любовта ми. Моята собствена плът и кръв.

В ядрото на най-дълбоката ми травма намерих… Себе си.

Съзряха собственото си мило лице, което ми се усмихваше в ответ.

Намерих сила и кураж, които никога преди не съм знаел, че имам.

Намерих най-високата сигурност. Намерих самата Божественост.

Тя беше използвала най-дълбоките ми рани, за да ме повика обратно при самия мен и да не направи цял.

Травмата ти е като черна дупка. Тя ще изсмуче живота от теб и от всички около теб.

Но може да бъде и квазар, зашеметяващо динамо на нов живот, излъчващо повече светлина от сто галактики.

редактор: Сияна Велева

Вижте още: Понякога сърцата ни трябва да бъдат разбити, за да се отворят широко – ДЖЕФ ФОСТЪР

Вината е вид „оправдание“ да не правя нищо, тъй като съм зает да се измъчвам

Не сте длъжни цял живот да плащате заради нещастното си детство – МИХАИЛ ЛАБКОВСКИ