Казват – лекувало времето.
Времето не лекува.
Мъката – като жилите –
със възрастта се подува.

Времето е проверката
за болестта голяма.
То би помогнало само там,
където болест няма.

Сърцето търси първо удоволствие –
а после да не го боли –
а после малките упойки – със които –
страданията да понамали –

а после да заспи – да спи за дълго –
а после, че ще бъде най-добре –
щом иска неговият Инквизитор –
да има свободата да умре.

Много безумие е най-върховен смисъл
за поглед, който различава.
Многото смисъл е най-чистото безумие –
където множеството обладава.

Ти си нормален – щом си се оставил
на туй, което те надига-
Опъваш ли се – ти ще си опасен –
и окован с верига.

Открих процеп във моя ум –
сякаш мозъкът се разсече.
Опитах да го слепя – пласт по пласт,
но не се слепяше вече.

Исках – мисълта от преди
с новата мисъл да е слята –
но изтървах тяхната поредица –
като топки на земята.

За един кратък следобед
колко проекти гаснат!
И то неизвестни за тия,
които във тях участват.

Човекът не бива ограбен,
защото съвсем случайно
променя с една минута
пътуването обичайно.

Любовта губи смелост –
че до вратата – в мрака,
вижда един кон вързан –
който тя там не чака.

снимки: ©Nona Limmen

редактор: Сияна Велева

Вижте още: ЯНА ЯЗОВА: Вместо поглед имах си мъгла