.

Защо някои хора ни карат да мислим: „Отново изгубих. Винаги отстъпвам. Не казах какво чувствам. Защо никога не успявам да наложа мнението си? Защо не съумявам да отстоявам позицията си?“

Усещаме, че сме манипулирани, чувстваме се изпълнени с възмущение, отказали сме се от желанията си, за да угодим на някой друг, и просто не знаем какво да направим в такава ситуация. Защо става така, че някои хора са способни да ни надвият емоционално, оставяйки ни с пораженчески чувства?

Хората, срещу които се изправяме в тези ситуации на невъзможност за победа, са умели манипулатори.

Те ни обвиват в утешаваща интимност, когато получават исканото, но често се оказва, че ни заплашват, за да бъде тяхното, или ни засипват с тонове вина и упреци, когато не го получават.

Такива хора сякаш очертават пътищата, за да получут онова, което искат от нас, но често дори не съзнават какво правят. В действителност много от тях могат да изглеждат мили и съвсем безопасни.

В повечето случаи един конкретен човек – партньор, родител, брат или сестра, приятел – ни манипулира толкова последователно, че изглежда, забравяме всичко, което знаем за мъдростта на зрялата възраст.

Макар, че е възможно да сме умели и да имаме успех в други области на живота си, с тези хора се чувстваме объркани и безсилни.

В такива взаимоотношения поддържаме фокуса на вниманието си върху потребностите на другия за сметка на собствените си нужди и се отпускаме във временната илюзия за безопасност, която сами сме си създали чрез отстъпването.

Избягвали сме конфликта, конфронтацията – и шанса за една здрава връзка. Много често тези случаи на манипулация получават етикета „погрешна комуникация“.

Казваме си: „Аз действам въз основа на чувствата, а той – на интелекта“ или „Тя просто е с друга нагласа.“

В действителност обаче източникът на търканията не са комуникативни стилове. Истинската причина по-скоро е, че единият иска да се наложи над другия.

Тези случаи са нещо повече от прости недоразумения – те са борба за власт.

Емоционалния рекет е мощна форма на манипулация, при която близките до нас хора ни заплашват – директно или индиректно, че ще ни накажат, ако не направим исканото от тях.

В ядрото на всеки вид изнудване се крие една основна заплаха, която може да се изрази различно: „Ако не се държиш по начина, по който аз искам, ще страдаш.“

Емоционалните рекетьори знаят колко високо ценим връзката си с тях. Те познават слабите ни места. Често знаят и най-дълбоките ни тайни.

И без значение колко държат на нас, те използват това интимно познание, за да оформят заплахите си, които им дават желаната отплата: нашето подчинение.

Знаейки, че искаме любов или одобрение, нашите изнудвачи ни заплашват, че ще се отдръпнат, въобще ще ни лишат от тях или ще ни накарат да чувстваме, че трябва да ги заслужим.

Например ако се гордеете, че сте щедри и любящи, близкият който ви изнудва, може да ви нарече егоист или невнимателен, ако не отстъпите пред неговите желания.

Ако вярвате на изнудвача, ще е възможно да му позволите да контролира вашите решения и поведение. Как е възможно толкова умни, способни хора да се оказват в ситуацията да търсят разбиране на поведение, което изглежда толкова очевидно?

Една от ключовите причини е, че нашите рекетьори правят почти невъзможното да видим, че ни манипулират защото, хвърлят плътна мъгла, която прикрива действията им.

Ако можехме, щяхме да отвърне на удара с удар, но истината е, че ние не сме в състояние да осъзнаем какво точно ни се случва.

Как да проверите дали сте жертва на емоционален рекет: замислете се върху следния списък:

– Заплашват ли да вгорчат живота ви, ако не правите онова, което те искат?

– Заплашват ли често, че ще прекратят връзката, ако не се поддадете на желанията им?

– Казват ли или намекват ли, че ще се занемарят, ще се наранят или ще се депресират, ако не направите исканото от тях?

– Винаги ли искат повече, без значение колко давате?

– Редовно ли приемат, че вие ще отстъпите?

– Често ли пренебрегват или омаловажават чувствата ви?

– Дават ли щедри обещания, които зависят от вашето поведение, и след това рядко ги спазват?

– Често ли ви наричат егоисти, лоши, алчни, безчувствени или невнимателни, когато не им отстъпите?

– Заливат ли ви с одобрение, когато им отстъпите, и лишават ли ви от  него, когато не го правите?

– Използват ли парите като оръжие, за да се наложи тяхното мнение?

Ако отговорите дори само на един въпрос с „да“, вие сте жертва на емоционален рекет. Добрата новина е, че има какво да се направи, за да промените ситуацията и да се почувствате по-добре.

Преди да сме в състояние да извършим промяна, трябва да премахнем объркването от действията на човека, който ни изнудва. Имаме нужда все едно да включим светлината. Това е жизненоважна стъпка в прекратяването на емоционалното изнудване.

Независимо от огромните познания, които сме натрупали през последните години на нашите настроения, психика и мотивация, когато имаме работа с изнудване сетивата ни са притъпени, а фино настроените сензори, които обикновено ни ръководят във взаимоотношенията, се изпълват сякаш със статично електричество. 

Рекетьорите са в състояние умело да маскират оказания натиск и ние често го изпитваме по начини, които ни карат да се съмняваме в собствените ни възприятия за ставащото.

Освен това нерядко съществува огромна разлика между реалните действия на изнудващите и доброкачествения и дори любящ начин, по който те интерпретират поведението си пред нас и пред себе си.

За рекета винаги са нужни двама и без нашата помощ, то не може да пусне корени.

То е транзакция и следващата стъпка е да видим и осъзнаем как се превръщаме в мишена на изнудването.

Във всяка връзка ние носим набора си от „горещи бутони“:

  • натрупани възмущения
  • съжаления
  • несигурност
  • страхове
  • гняв.

Това са слабите ни места – местата, които болят при докосване. Емоционалният рекет може да действа само когато позволяваме на другите да знаят, че са открили „горещите ни бутони“ и ще скочим, когато те ги натиснат.

Това е така защото житейските ни преживявания са оформили автоматичните ни емоционални реакции. Лесно е човек да се фокусира върху поведението на другите и да смята, че ако те се променят, нещата ще бъдат наред.

Това, от което всъщност се нуждаем, е отдаденост и смелост, за да разберем себе си и да променим собствения си начин на взаимодействие с хората, които ни рекетират.

Трудно е да признаеш, че чрез капитулация в действителност учиш изнудвача как да те изнудва.

Трудната истина обаче е следната: нашето подчинение награждава изнудващият, а всеки път, когато награждаваме някого за определено действие – независимо дали го осъзнаваме или не, ние по най-добрия начин му даваме да разбере, че може да го направи отново.

Емоционалният рекет се разпространява много бързо и може да засегне всеки аспект на живота ни. Ако капитулираме пред емоционалното изнудване в работата, е възможно вкъщи да си го „изкарваме“ върху децата си.

Ако имаме лоши взаимоотношения с родител, може да заливаме партньора си с негативност. Много от използващите емоционален рекет са приятели, колеги и членове на семейството, с които сме тясно свързани и искаме да запазим и да засилим тези връзки.

Възможно е те да са хора, които обичаме заради изживените заедно добри времена, близостта, която все още успяваме да имаме и общата ни биография.

Може би смятаме връзката си с тях за добра – в по-голямата си част, но вярваме, че тя е изместена от вярната посока заради изнудването. От жизненоважно значение е да не позволим на изнудваческия навик да засегне и нас – и всеки около нас в своя водовъртеж.

Цената, която плащаме, когато многократно се поддаваме на емоционален рекет е огромна.

Коментарите и поведението на рекетиращия, непрекъснато ни карат да чувстваме, че губим равновесие, да изпитваме срам и огромна вина.

Знаем, че трябва да променим ситуацията, и многократно се заричаме, че ще го направим, единствено за да открием, че отново сме надхитрени.

Започваме да се съмняваме в способността си да спазваме обещанията, които поемаме пред себе си, и загубваме увереност в ефективността си. Чувството ни за собствена стойност е подкопано.

Може би най-лошото от всичко е, че всеки път, когато капитулираме пред емоционалният рекет, губим контакт с интегритета си, с вътрешния компас, който ни помага да определим какви би трябвало да бъдат нашите ценности и поведение.

Макар, че емоционалното изнудване не е малтретиране от тежката категория, бъдете сигурни, че при него залогът е висок.

Когато живеем в емоционален рекет, то ни изсмуква и ескалира дотогава, докато не постави на сериозна опасност най-важните ни взаимоотношения и чувството ни за самоуважение.