Мигел де Сервантес /1547-1616/ живее и твори през така наречения „Златен век“ – разцвета на испанката литература и изкуство, а романът му „Дон Кихот“ е едно от най-обичаното и до днес произведение в европейската литература.

Не наричай нищо „свое“, освен душата си…

В душата на страхливите няма място за щастие.

За да постигне невъзможното, човек трябва да опита абсурдното.

Да мислим, че всичко в този живот ще остане неизменно, в същото състояние, е най-голяма заблуда.

Предателството може и да се харесва на някои, но предателите са омразни на всички.

Богатството не е в самото му притежание, а в умението да го използваш.

Който не умее да се възползва от щастието, когато то дойде, не трябва да се оплаква, когато си отиде.

Жестокостта не може да бъде спътница на мъжествеността.

В нещастието Съдбата винаги оставя вратичка за изход.

Колелото на Съдбата се върти по-бързо от крилата на вятърната мелница и тези, които вчера са били на върха, днес вече се валят победени в праха.

Да правиш добро на глупака е все едно да наливаш вода в морето.

Всички глупости в света се случват заради празен стомах и празна глава.

Обуздаването на езика е изкуство, което малцина владеят.

Езикът почти никога не допуска грешка, ако преди това мисълта не е допуснала грешка.

Любовта се ражда внезапно и жестоко.

Любовта е толкова голяма сила, че може да бъде надмината само от летенето.

Любовта слага такива очила, през които медта изглежда злато, бедността – богатство, а искрите на пожара – перли.

Лошите хора преследват добродетелта по-силно, отколкото добрите я обичат.

Който се приготвя за битка, той вече я е спечелил наполовина.

Шегите, предизвикващи болка, не са шеги.

Шегите и остроумията са привилегия за великите умове. Не се прави на шут, ако нямаш достатъчно ум за това.

Нищо не струва така евтино и не се цени така скъпо както учтивостта.

Грехота е, ако жената изглежда по-малко красива, отколкото може да бъде.

Жените се отнасят с пренебрежение към онези, които ги обичат и обичат тези, които ги пренебрегват.

Ревността винаги гледа като през телескоп и вижда малките неща големи, джуджетата като великани, а подозренията – като истина.

Нека този, който е дал, мълчи. Да говори този, който е получил.

Гладът е най-добрата подправка на света.

Мъката не е създадена за чудовищата, а за хората. Но, когато хората я чувстват прекалено, се превръщат в чудовища.

Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.

Живей в разбирателство със своята съвест и нека хората да говорят каквото си искат!