Сборникът с къси разкази “Лукиана”, ИК “Труд” на д-р Десислава Каменова има значителен брой почитатели сред любителите на стойностната българска литература. Според автора на предговора Мирослав Мичев той е малка книжка за дълго четене, а според Теодора Абрашева е малка книжка за големите неща в живота. Критиката я определя като книжка – бижу.
ДЕН
Търсеше отчаяна по пода останките от малкото глинено птиче, по-точно, врабчето, което пазеше толкова години.
Годините бяха точно петдесет. Не виждаше добре. Беше стара и ненужна.
Глинената фигурка й напомняше на един ден от живота й.
Остана един от най-грижливо пазените спомени, в голямата купчина от такива, които има всеки.
На моменти, когато се сещаше за деня, имаше усещането, че го е измислила.
Нещо като прекалено хубавите жени – чудиш се дали са красиви по природа или са направили нещо, което придава допълнителен чар на очарованието?
Този ден беше естествен, обикновен и дори не може да се каже кога се беше случило точно.
Имаше обаче очарованието и вкуса на дълго отлежавало в избата червено вино.
Не беше загубила топлината, близостта и вкуса си на сладост.
Имаше късмет да умее, когато напрежението прииждаше като зараза през годините, да отиде в някой тих ъгъл и да се стопли от жарта на този ден. Има такива дни!
Заставайки пред себе си, всеки честно ще открие един такъв ден. Никой не е толкова лош, че съдбата да не му е подарила един такъв ден.
Листата се гонеха на булеварда. Беше есен.
Застана пред огледалото и се видя.
Но есента беше отминала в косите й. Беше истинска зима.
Зима, в която ти се иска да изчезнеш като видение.
Защото наближаващият студ вика на помощ такива дни, като онзи тайнствен и почти измислен, но и така реален някога ден.
Времето било измислено някога, но с каква цел?
Защо животът да не е един прекалено дълъг ден, в който се случва всичко – и животът, и смъртта?
Защо да не се раждаме и умираме в един ден, вместо толкова много малки, незапомнящи се и по своему дълги малки дни
Животът е като едно 15-минутно пътуване с такси.
Качваш се, пускат апарата и на края си плащаш.
Каквото си видял – видял, каквото си почувствал –почувствал.
Не можеш да видиш всичко, не можеш да имаш всичко!
Можеш обаче да имаш всичко в един миг и наистина да бъдеш тъжен, когато по невнимание и поради старост счупиш единственото, така грижливо пазено, глинено птиче.
Винаги се питай, дали това малко и ненужно нещо не е целият свят за някого?
Дали онзи миг, не е целият свят за някого?
снимки: Виолета Апостолова
