.

БОЖИДАРИЗМИ

Помни тоз урок!
Живей с красотата!
Доброто е Бог,
а зло – Сатаната!
Човекът е прах!
Не се възгордявай!
Пази се от грях!
На всички помагай!

* * *

В любовна песен ще изпея,
че любовта е епопея
и сто живота да живея,
не ще ми стигнат пак за нея.

* * *

Внимавай, че в очите сини
понякога са скрити мини
и могат любовта ти да взривят!
Бъди нащрек, дори когато спят!

* * *

Обичай скъпия до теб човек!
И казвай му го с простички слова!
„Обичам те!“ за хората е лек.
Нали животът всъщност е в това?

* * *

Понякога в живота трябват нечовешки сили
за истинска усмивка и… да бъдем просто мили.
Животът пее песента си тихо, без умора,
а припевът е шлагер стар: „Обичайте се, хора!“

* * *

От ценния житейски опит, знам,
че трябва да живеем с красотата,
това, което мога в стих да дам,
го давам от сърцето и душата.

* * *

Живях като щастливец,
бях благословен!
Дано живееш, сине,
по-добре от мен!

* * *

Глупостта е като шока –
мозък болен, паднал в яма.
Колкото е по-дълбока,
толкова е по-голяма.

* * *

Да влезеш в спор с глупак,
е глупост най-голяма.
Тогава няма как,
глупаци стават двама.

Природата добра от памтивека
е най-добър учител на човека.
Човекът, въпреки че е в прогрес,
най-лошият ѝ ученик е днес.

* * *

От тялото душата се отделя.
За тялото ковчегът е постеля.
В земята гние грешната ни плът.
Душата тръгва в друг безкраен път.

* * *

Животът на земята е тревога.
Смъртта ни води право там при Бога.
След ада тук, знай, там ни чака рай!
О, смърт, не бързам аз за там, потрай!

* * *

Стихът се ражда от душата,
но има връзка със земята,
където е роден Поета,
оттам е силата му взета.

* * *

В църквата икони бдят.
Святост сред покоя.
Свещи в свещници горят.
Там една е моя.

* * *

Добрият стих е като песен.
Той може да е тъжен, весел,
но не докосне ли душата,
напразно хабил си листата.

* * *

Един живот душата ми изстрада.
Отивам си от този свят щастлив,
защото знам, че в рая или в ада,
дори да страдам, няма да съм жив.

* * *

На този свят не идваме случайно,
животът ни е миг предначертан,
човешки миг във времето безкрайно,
от Бога даден и от Бога спрян.

* * *

В живота ни как идва младостта?
Връхлита върху теб и ти я яхваш,
препускаш лудо с вятъра в света
и просто не усещаш как увяхваш.

Отлитат дните като птици,
остават спомени за тях
и нижат се на броеници…
О, спомени, за вас живях!

* * *

Като свещ догаря бавно старостта,
но когато дойде и за мен смъртта,
искам просто миг преди да изгоря,
на живота с обич да благодаря!

* * *

Във времето животът ти е миг,
в пространството пък той е само зрънце,
но този миг за тебе е велик,
защото зрънцето живот е слънце.

* * *

Истина е, че сред обществото,
вместо като благородна вест,
ценните идеи на доброто
раждали са се като протест.

* * *

Сладостта на живота е в пороците.
Горчилката – на морала в уроците.

* * *

Сърцата са добри, нали?
Но умовете ни са зли.

* * *

Говорят зад гърба ти без умора,
но ти си винаги пред тези хора.

* * *

Не се влюбвайте от пръв поглед,
а само след обстоен оглед!

* * *

И най-достойните си имат недостатъци.
Но те са косъмчета, не косматъци.

* * *

Днес къде са умните и мъдри хора?
Крият се, на глупавите от топора.

* * *

Политиците ни са карикатури.
Затова държавата се прекатури.


Хора с много власт в България окучват
всичките злини, които ни се случват.

Кога в България ще станат честни политиците?
Когато бели лястовици кацнат върху жиците.

* * *

В България се лъже и краде на едро.
Е, как човек да гледа весело и ведро?

Догде търпи на политиците покварата,
ще духа бедният народ попарата.

* * *

Кризата в България ще чака
поумняването на глупака.

* * *

Живей за пример, честно, праведно, човечно!
Животът ти е миг, но ще те помнят вечно!

* * *

В живота има хиляди пътеки.
В смъртта обаче е една. Навеки.

* * *

Горе високо пеят птиците.
Долу ниско ровят къртиците.

* * *

Смъртта ми предложи рай вечен оттатък.
Но аз предпочетох живота си кратък.

* * *

Земята днес с небето няма да сравнявам,
по простата причина, че не го познавам.

* * *

По пътя към смъртта човекът си отива.
Такава суета! Животът го убива!

* * *

О, човешка суета на суетите,
ти убиваш и живота, и мечтите!

* * *

Когато за мечтите си готов си да умреш,
тогава ще се сбъднат те, живот ще им дадеш.

* * *

Само който носи самара,
знае тежестта на товара.

* * *

Когато дойде зло, гърми отдалече.
Доброто и до теб не се чува вече.

* * *

На пределната си кота осъзнах преди смъртта
ценностите на живота. О, свещена простота!