Аз съм виждал пияници с мъдрост в очите. И леки жени с чисти лица. Познавам силни хора, които са ридаели безутешно. И слаби, които носят кръста си. Не отсъждайте за нещо, в което не сте сигурни. Не обещавайте, ако сте решили да излъжете. Не проверявайте, когато вече сте се доверили. И не подарявайте нещо, планирайки да си го вземете обратно.

Погледнете посредствените хора: докато върху им не се стоварят големи бедствия, те са доволни – всеобщото нещастие не ги измъчва. Животните също не го усещат.

Физическата близост само укрепва съюза на сърцата.

Срещите с другите правят живота ни да си заслужава да се живее.

Болната мисъл може да те погълне много по-бързо от всяка треска.

Любовта е едничкото хубаво нещо в живота, а ние често го разваляме с невъзможни изисквания. … Хубаво е да бъдеш обичан.

Нашата памет е по-съвършен свят от вселената: тя дава живот на тези, които вече не съществуват.

Законната целувка никога не струва толкова, колкото откраднатата.

Великите умове, които са здрави, никога не са считани за гении, докато тази възвишена квалификация е използвана за умове, които не са толкова впечатляващи, но са докоснати от лудостта.

Мъжът, преодолял продължителната женска съпротива, цени не добродетелите на жената, а собствената си упоритост.

Най-обикновените жени са невероятни лъжкини, които могат да се освобождават от най-трудните дилеми със способности, граничещи с гениалност.

Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.

По-добре да бъдеш нещастен в любовта, отколкото нещастен в брака, но някои хора успяват да постигнат и двете.

Дявол да го вземе, какво ли не биха си позволили жените, ако не ги беше страх, че ще се разчуе.

Колко пълен с очарование щеше да е животът, ако можехме да се доверим напълно един на друг!

Който не уважава себе си е нещастен, а този, който е прекалено самодоволен — глупав.

Любовта е силна като смъртта, но е крехка като стъкло.

Любовта не е вечна. Хората се събират и се разделят. Но когато връзката се проточи…, тя се превръща в ужасно бреме.

Защо страдаме така? Сигурно защото сме родени да живеем повече с плътта, а не с духа; почнали сме обаче да мислим и оттам идва несъразмерността между нашия пораснал разум и неизменните условия за живота ни.

Есенцията на живота е усмивката от закръглени женски дупета, под сянката от космическата скука.

Анри Рьоне Албер Ги дьо Мопасан е роден в замък в Нормандия на 5 август 1850 година. Произлиза от стар лотарингски род, майка му Лор дьо Поатвен е високообразована и изтънчена дама, която обаче не може да търпи непрекъснатите любовни авантюри и изневери на своя грубоват съпруг, затова през 1860 година го напуска. 

На 20-годишна възраст Мопасан се записва доброволец в армията по време на Френско-пруската война. Между 1872 и 1880 година работи като дребен чиновник първо в Министерството на морските работи, после в Министерството на образованието. Занимава се с журналистика, предприема далечни пътувания като репортер и се сближава с дългогодишния приятел на семейството Гюстав Флобер. Увлича се по астрономията и естествените науки.

Мопасан прави дебюта си като поет със „Стихове“. По същото време той публикува своя шедьовър „Лоената топка“ в сборника „Медански вечери“, който е редактиран от Емил Зола.

През 80-те години пише около 300 разказа, шест романа, три пътеписа, и един сборник с поезия. Разказите на Мопасан са безпристрастни и понякога комични. Обикновено те са изградени на основата на всекидневните ситуации в бита, като по този начин Мопасан разкрива скритите страни на хората.

Една от най-известните му творби е романът „Бел Ами“ (1885), в който се разказва за безскрупулността на тогавашния политически и журналистически елит. „Пиер и Жан“ (1888) е психологична скица на двама братя, а най-страховитият му разказ е „Орла“ (1887), в който е обрисувана лудостта и самоубийството.

Мопасан се заразява от сифилис още в 20-те години на своя живот. Болестта предизвикала у него умствено смущение, като това може да се види в много от кошмарните му разкази, които имат много общо със свръхестествените проникновения на Едгар Алън По. Брат му, който е лекар, умира в болница за умствени смущения.

Мопасан прави опит за самоубийство на 2 януари 1892 година, когато се опитва да пререже гърлото си. След тази случка е приет в известния частен приют за луди на доктор Бланш в Париж, където умира на 6 юли 1893 година.