.

Нито в Рая, нито в Ада на Данте

„Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са запазили неутралитет.”

Всички сме чували този цитат, често приписван на Данте Алигиери /1265-1321/. Неговата „Божествена комедия” се смята за едно от най-великите произведения в световната литература, като най-въздействаща е частта, озаглавена „Ад”.

Каква, според великият пътешественик в Рая, Чистилището и Ада, е съдбата на хората, които предпочитат да запазят неутралитет в битката между доброто и злото и отказват да вземат страна?

Всъщност, в произведението си, Данте не ситуира „неутралните” в „най-горещото място в ада”, макар да им отрежда не по-малко специално място.

При внимателен прочит ще забележим, че във великата поема на Данте „неутралните”, онези, които на този свят никога не са взели страна, са поставени в преддверието на Ада – в самата паст на Ада.

Там те са подложени на постоянно брулене от облаци червен пясък, докато лицата им биват жилени от оси и стършели. Те са прокълнати да следват против волята си знаме, непрекъснато развявано от вятъра, знаме, което всеки миг променя своята посока.

Тези прокълнати души нямат нито миг покой във вечната вихрушка, непрестанно гонещи вятъра… Очевидно Данте им отказва моралното достойнство да имат място дори в самия Ад.

Раят не може да ги приеме, тъй като не са избрали доброто, но също и дълбокият ад не ги приема, за да не би нечестивите, гледайки тези „неутрални”, да могат да решат, че има души, по-лоши от тях самите.

Така те се оказват недостойни дори за Ада и осъдени вечно да стоят на прага му. Поетът стига далеч – той им отнема правото да се смятат за човеци.

Мястото, което Данте им отрежда е място недостойно за човешките същества, тъй като само човешката душа може да обитава Рая или Ада.

Но защо Данте е толкова жесток? Какъв е все пак този страшен грях да запазиш неутралитет?

Нали в крайна сметка, те не са направили нищо?

Оказва се, че този страшен грях е точно това – по време на морални изпитания, те никога не са взели страна.

Прекарали са живота си, този скъпоценен дар от Бога, да гледат накъде ще задуха вятърът, доброволно отказали се да изпълнят ангажимента си да заемат позиция.

Данте ги нарича „жалките души, които са живели без позор и без похвала”, тъй като дори не са се осмелили да рискуват да сгрешат, не са се осмелили поне да имат отношение към това, което е добро или зло.

Около шест века по-късно, Айн Ранд изразява прекрасно това, като казва:

„Човекът, който не е прав, все пак запазва някакво уважение към истината дори и само с това, че е поел отговорността да направи своя избор.“

автор: Мария Иванова