КАТО ДЕЦАТА

Знаеш
как щом децата видят любим човек,
си хвърлят вафлата на земята,
пускат балона да отлети,
зарязват играчките в пясъчника,
усмихват се до уши
и започват да тичат с все сили.

Спъват се.
Падат.
Стават.
И пак хукват.

После се мятат на врата,
щипят по бузите
и прегръщат така силно,
че спират дъха.

Ако някой ден те накарам
да се чувстваш като дете,
когато прегръщаш.

Не пускай.

СЪН

Обичам голямото легло с чисто новите чаршафи.
Обичам стаята да е студена и да сме под дебелия юрган.
Обичам меката й кожа.
Обичам да я слушам как диша.
Обичам да преплита краката си в моите.
Обичам да ме прегръща силно.
Обичам да усещам парфюма й по себе си.
Обичам косите й да са в лицето ми.
Обичам да ми изтръпва ръката, докато тя спи на нея.
Обичам да сме вир-вода и да лепнем един за друг.
Обичам да ме сритва в съня си.
Обичам да не смея да мръдна, за да не я събудя.
Обичам да ме пита дали спя.
Обичам да дърпа завивките към себе си и да ме открива.
Обичам да ме избутва до ръба на леглото.
Обичам да ми е неудобно.
Обичам да ми пречи.

Мразя само,
когато се наспивам.

НАРОЧНО

Крада ти по един чорап, за да ме питаш къде е другият.
Затягам всичко, което може да бъде затегнато, за да ме повикаш да ти помогна.
Крия ти ключовете между възглавниците на дивана,
за да не можеш да си ги намериш и да го направя аз.
Качвам най-необходимите подправки по високите рафтове,
за да поискаш да ти ги сваля.
Слагам най-изхабените батерии
в дистанционното на телевизора,
за да ми звъннеш да купя нови.
Спирам парното,
за да стане студено и да се сгушиш в мен, когато излезеш от душа.
Изпивам ти водата до леглото,
за да ме помолиш да стана и да ти налея нова.

Имам нужда
да имаш нужда от мен.

КРЪГОВРАТ

Винаги всичко свършва по един начин, каза ми тя.
В началото е прекрасно,
но след време неизбежно се скапва,
докато накрая отчаяно не се вкопчим в нещо,
което е изчезнало отдавна.
Безсмислено е.

Имаш много хубави окови, казах ѝ аз.
Пробвала ли си да летиш с тях?

ИЗГРЕВ

Знам, че те боли,
уморена си
и вече дори не ти се вярва
в хора,
любов,
завинаги.

Но представи си само,
щом толкова много си обичала
и дала от себе си
на неправилния човек,

колко повече ще имаш
за правилния.

Още от младия автор можете да прочетете на неговата фб страница Димитър Калбуров.

редактор: Виктор Иванов

Вижте още: Когато си в някоя стая не е само да я красиш, а за да вдъхновяваш – ДИМИТЪР КАЛБУРОВ

Питаш как съм. Добре съм. Ти как си? – ДИМИТЪР КАЛБУРОВ

На някои хора сродната им душа, са те самите – ДИМИТЪР КАЛБУРОВ