.

За да изучим себе си, за да видим как действат нашите мисли, трябва да сме необикновено наблюдателни. Когато човек започне все по-добре да следи тънкостите на своето мислене, той започва и все по-добре да съзнава какво е, а така също какви са хората, с които общува.

За да откриеш кой си, трябва да се опознаеш в хода на действията си, в отношенията си с другите хора. Трудността се състои в това, че ние сме толкова нетърпеливи, искаме да се движим напред, да стигнем до дадена цел и затова нямаме нито време, нито възможност да проучваме и да наблюдаваме.

От друга страна, ние сме заети с различни дейности – да изкарваме прехраната си, да отглеждаме деца, имаме отговорности в различни организации – толкова много сме се отдали на различни неща, че нямаме време да се самовглъбим, да проучваме и наблюдаваме.

Така че отговорността за нашето отношение към нещата зависи от нас и от никой друг. Струва ми се, че търсенето по целия свят на духовни учители и техните доктрини, четенето на най-новите книги върху това или онова и т.н. е напълно напразно и излишно, защото може да обиколиш целия свят, но накрая трябва да се върнеш към себе си.

И тъй като повечето от нас са напълно невнимателни към самите себе си ни е трудно да видим ясно какъв е начинът на нашето мислене, какви са нашите чувства и действия.

Колкото повече опознаваме себе си, толкова по-ясни стават нещата. Самопознанието е безкрайно – не стигате завършек, не го постигате изцяло. То е безкрайна река. Когато човек я проучва, когато навлиза в нея все повече, той намира спокойствие.

Само когато съзнанието е спокойно в резултат на самопознание, а не на наложена самодисциплина, само тогава, в това спокойствие и в тази тишина, се праявява същността на действителността.

Само тогава може да има блаженство и творческа дейност. Струва ми се, че без това разбиране, без този опит, е детинщина да четеш книги, да слушаш сказки, да правиш пропаганда – всичко това са безсмислени действия. 

Но ако успеем да се самоопознаем и по този начин да постигнем творческо щастие, да изпитаме нещо, което е отвъд границите на ума, тогава може би ще се осъществи промяна в отношенията ни с другите хора и в света, в който живеем.

из „Първата и последна свобода“

Джиду Кришнамурти /1895-1986/, роден от родители индийци, получава образование в Англия и живее в Калифорния, САЩ. През 1922 г. преживява духовния си „процес“, който продължава и след това. Той казва:

Истината е страна без пътеки и вие не можете да я достигнете по никаква пътека, чрез никаква религия или секта… Единствената ми грижа е да освободя човека безусловно.

Той заявява, че не принадлежи към никаква каста, народност или религия и че не е обвързан с традициите. Изнася лекции навсякъде по света до края на живота си на 90-годишна възраст.