.

Мъдрият не служи на себе си — колкото повече прави за другите, толкова е по-удовлетворен. Колкото повече дава, толкова повече има. Той облагодетелства всички и не съперничи с никого.

Мъдрият дава, без да очаква нищо в замяна, и действа, без да търси отплата. Той отбягва всякаква показност.

Които действат без оглед за живота си, надмогват онези, които ценят своя собствен.

Когато властниците изземват зърното, за да пируват — тогава народът изгладнява. Когато властниците действат за свое благо — тогава народът става метежен. Когато властниците погубват, за да опазят собствения си живот — тогава народът спира да се бои от смъртта.

Когато народът няма какво повече да губи, настъпва прелом. Не му отнемай земята и не го лишавай от препитание. Ако товарът му не е непосилен, той не ще го отхвърли.

Можеш да сбереш войска, без да я впускаш в бой. Можеш да носиш оръжие, без да го размахваш. Можеш да сразиш врага, без да нашестваш в страната му, и да изтощиш силите му, без да влизаш в сражение.

Преодолявай трудностите, докато са лесни. Преодолявай голямото, докато е малко. Трудното бързо се развива от лесното и голямото — от малкото. Ето защо мъдрият чрез малкото постига голямото.

Истината лесно бива скрита от красноречието.

Когато се управлява чрез закони, държавата отслабва. Когато се следва естественият ход на нещата, държавата укрепва.

Когато властта се упражнява леко и ненатрапливо, хората са благи и почтени. Когато управниците са строги и действени, хората роптаят и мамят.

Колкото по̀много са разпоредбите и възбраните, толкова по-тежко е за народа. Колкото по̀много са оръжията и мечовете, толкова по-голям е раздорът. Колкото по̀много са законите и данъците; толкова повече нарастват грабителството и подкупничеството.

Когато дворците процъфтяват в разкош, нивята буренясват и хамбарите са празни.

Управниците са зависими от поданиците си. Знатният е зависим от нищия. Без опората на народа властниците са сиротни, гладни и самотни.

За да отслабне едно влияние, то първо трябва да се разпростре. За да намалее една сила, тя първо трябва да се увеличи. За да рухне нещо, то първо трябва да се въздигне. За да се вземе от някого, първо трябва да му се даде.

Който осъзнава своите граници, е здрав. Който не съзира своите граници, е болен. Мъдрият осъзнава тази болест като ограничение и така става недосегаем за нея.

Който знае кога да спре, не си навлича беди — той ще пребъде.

Който стои на пръсти, залита. Който изпъва нозе, не може да крачи. Който се изтъква, спохождат го беди. Който е самодоволен, него не тачат. Който се възславя, е лишен от заслуги. Който се хвали, принизява делата си.

Изграждай хармония у себе си и хармонията става действителна. Изграждай хармония за семейството си, и хармонията става плодоносна. Изграждай хармония за общността си, и хармонията се разраства. Изграждай хармония за света, и хармонията става всеприсъстваща.

Хората се вливат в живота
и се отливат в смъртта.
Някои са изпълнени с живот,
— други са опразнени от смърт.
Някои се вкопчват в живота
и от това погиват —
защото животът разпилява.

Лао Дзъ е китайски философ от древността, централна фигура в даоизма, сред 3-те главни китайски религиозно-философски системи.

В религиозните форми на даоизма той е почитан като божество.

Според традицията той е живял през 6 век пр.н.е., но в съвременната историография се предполага, че или е легендарна личност, или е живял през 4 век пр.н.е., по времето на Стоте школи на мисълта.

Според мита Лао Дзъ се е срещал с един друг китайски мислител, Конфуций.

Самият Конфуций веднага разпознал в лицето на Лао Дзъ истинския мъдрец и съпоставил двамата – себе си причислил към хората, които цял живот търсят истината, а Лао Дзъ – към тези, които носят знанието по рождение.