Усещаме най-остро изчезването на едно същество, когато разменените помежду ни тайни думи станат внезапно ненужни и самоцелни.

Понякога спомените за някои моменти от живота си, ние не можем точно да определим, какво точно са били – на сън или наяве.

Обстоятелствата и декорът са без значение. Идва един ден, когато това чувство на празнота и угризения ви залива. После, подобно на отлив, се отдръпва и изчезва. Но след известно време пак приижда, и не можеш да се освободиш от него. Също както и аз.

В живота не е важно бъдещето, а миналото.

Аз обичам само този, който ме обича.

Има неразгадаеми същества – винаги едни и същи, които стоят като часовои на всеки кръстопът на живота ни.

Любовта се измерва в броя пъти, които се усмихваш глупаво когато си сам.

Ако си мъж, твоите тайни трябва да умрат заедно с теб…

Случва се така, че някоя вечер, заради нечий поглед, изпълнен с внимание, човек се опитва не да предаде опита си, а по-скоро да сподели известни случайно стекли се обстоятелства, свързани с невидима нишка, която има опасност да се скъса и която наричаме живот.

Всички ние се въртим все из едни и същи места, но по различно време и въпреки разстоянието в годините в края на краищата отново се срещаме.

Тя беше още в тази възраст, когато младостта побеждава всичко.

Стаите в луксозните хотели залъгват окото в първите дни, но скоро от стените и бездушните им мебели ви полазва също такава тъга, както и в евтините хотелчета. Блудкав разкош, сладникав мирис в коридорите, чиито източник не мога да установя, но навярно именно това е мирисът на безпокойството, на несигурността, на ерзаца.

Злото не може да се победи, ако не го познаваш по име.

Понякога настъпва момент, когато не е задължително да слушате.
Преди да започна да пиша, трябва да помечтая. Аз съм като онези хора, които стоят с часове на ръба на басейна, преди да се гмурнат: за мен писането е нещо неприятно и трябва да помечтая много преди да се захвана да пиша, да намеря с какво да направя по-приятно това дълго и трудно занимание, да си намеря някакъв допинг. Впрочем вече разбрах причината за алкохолизма на много велики писатели: мисля, че става дума за постоянно спадане на налягането и алкохолът действа като силен допинг дори когато спреш да пишеш. А вашият допинг какъв е? Алкохолът ли? Ни най-малко. Ходя много. Мечтателствам. Изпадам в някакво вторично състояние, възстановявайки отрязъци действителност от миналото или собствени имена.Това постоянно колебание може би си личи в книгите ми… Не си давам сметка…

Но всичко рано или късно се урежда. Ти сега даже не разбираш, какво е щастие, когато целия ти живот е напред.

Детските му години изобщо не са безметежни. Жан Патрик Модиано е роден на 30 юли 1945 г. в Булон Биянкур, Франция.

Казва, че сърцето на майка му било толкова студено, че накарало кучето й да се самоубие. Като най-голямо дете прекарва дълги периоди в интернати.

По-малкият му брат Руди умира, когато той е още момче. На 17 години Модиано прекъсва всички връзки със своя баща, който умира 15 години по-късно.

Става публикуван писател на 22 г. Модиано е автор на 30 книги, повечето от които кратки романи. Издаден е за първи път, когато е само на 22 години – възраст, на която повечето хора изпитват трудности да пишат есета в университета.

Още през 1978 г. получава най-голямата френска литературна награда „Гонкур“ за романа „Missing Person“. Също е печелил „National Literature Grand Prize“ и голямата награда на Френската академия.

Удостоен е с Нобелова награда за литература за 2014 г.

Творчеството на Модиано е предизвикано от нацистката окупация на Франция. 72-годишният писател е роден в края на Втората световна война.

Неговите книги са считани за най-значимата хроника на живота на обикновените хора в окупираната от нацистите Франция от 1940 до 1944 г.

Модиано е автор още на детски книги, сценарии, а се е изявявал и като актьор. Написал е сценария на пополярния филм на Луи Мал „Люсиен Лакомб“. Партнирал си е с Катрин Деньов в лентата „Генеалогии на едно престъпление“.

Дори съществува термин във френския език, който е кръстен на него. Модиано е казвал, че мистериозното и непознатото го привлича.

Във френския език има термин, „modianesque“, характеризиращ мистериозен човек или ситуация.

Отказва на Френската академия. Поканен е от престижната институция да се присъедини към групата на „безсмъртните“, но вероятно заради публичността, която званието ще му донесе, отказва.

Вижте още: За това служи човекът – през целия си живот да си изработва гримаса – ЛУИ-ФЕРДИНАН СЕЛИН

Мъдрият човек е изненадан от всичко – АНДРЕ ЖИД

Не чакайте Страшния съд. Той заседава всеки ден – АЛБЕР КАМЮ