Кийт Ричардс е роден на 18 декември 1943 г. в Дартфорд, Англия. Дядо му е музикант и лидер на група, така че малкото момче отрано е запалено по музиката.

Майката на Кийт също е музикантка. Като дете малкият започва да пее в училищния хор. На 10-годишна възраст пее на коронацията на кралица Елизабет II.

Разбира се, в тийнейджърските години гласът на Кийт Ричардс се променя паралелно с интересите му.

Когато е около 15-годишен, Кийт получава първата си китара като подарък от майка му. От този ден той посвещава огромна част от времето си в разучаване на този инструмент.

Ричардс не се справя добре и е изключен от техническото училище в родния му град за прекалено много отсъствия.

Директорът предлага на момчето да се запише в училището по изкуства, но дори и там Кийт предпочита да свири на китара, отколкото да влиза в час.

В онези години се запознава с китариста Дик Тейлър, който е в група с Мик Джагър. Останалото е история…

Славата е погубила повече талантливи хора, от наркотиците. Джими Хендрикс умря не от свръхдоза, а от слава.

Отровата не е лошо нещо, стига да не прекалиш с дозата!

Ако искаш да удариш власта по зъбите, то трябва да го сториш с минимум два крака.

Чета Библията от време на време, но ме отегчава до смърт. Просто искам да знам какво толкова впечатляващо откриват другите хора.

Имате слънцето, вие имате луната, имате и The Rolling Stones. Какво още ви е нужно?!

Ненавиждам телефоните, защото не мога да гледам в очите този, с който разговарям. Забравям всичко, което ми казват по телефона. Ненавиждам бърборенето по телефона. Телефон трябва да се използва само за информация от типа: „Ще се срещнем след четвърт час.“ или: „Ела – домът ми гори!“

Никога не влизайте в битка с изроди. Те просто нямат какво да губят.

Пазете се от силни алкохолни напитки! Под тяхно влияние можете да стреляте в данъчен инспектор и да не улучите!

Отлично шоу. Нито един сух стол в залата!

Блусът не се учи в манастира. Трябва да излезеш навън – в света и да разбиеш сърцето си, да се върнеш обратно, чак тогава можеш да изпееш своя блус.

Слава богу, че има звукозапис. Това е най-доброто, което се е случило след изобретяването на писменоста.

Днес всички говорят за ROCK, но той става все по-лош. Защо? Понеже всичките са забравили за ROLL!

На хората е необходим директен контакт. На тях им е нужно да достигнат до чуждото сърце. И за това съществува музиката.

Едно от най-хубавите неща на писането на музика е, че не е интелектуално преживяване.

Първата част от писмото, което Тони Блеър ми изпрати, гласеше: „Скъпи Кийт, вие винаги сте бил един от моите герои…“. Великобритания е в ръцете на човек, който ме смята за герой – това е безподобен ужас!

От 14-годишен се подстригвам съвсем сам. Това си е моя работа.

Някои хора ме смятат за легендарен гений, други си мислят, че съм изтрещял боклук.

Никога през живота си не съм свалял жени. Аз просто не знам как се прави. Никога не ме е бивало с фразите: „Здрасти, красавице, как си? Искаш ли да се усамотим?“. Аз правя друго! Създавам непоносимо напрежение, в което или тя, или аз трябва да реагираме. Най-често това е тя.

Никога не съм имал проблеми с наркотиците, за сметка на това съм имал проблеми с полицията.

На Мик му трябва да става с ясен план за деня всяка сутрин – какво да яде, на кого да звънне, къде да се разходи. Аз ставам, благодаря за новия ден (знам, че може да ми е последен) и се уверявам, че телефоните вкъщи са изключени.

В течение на 10 години бях първи в списъка „Кой ще пукне следващ“. Жестоко се разочаровах, когато отпаднах от първото място.

Един доктор ми даде 6 месеца живот преди доста време. По ирония на съдбата скоро му бях на погребение.

Някои неща стават все по-добри с възрастта. Като мен.

Хората казват: „Защо не се откажеш?“ Аз мисля, че те съвсем не ме разбират. Аз се занимавам с музика не заради парите или заради вас. Правя го заради себе си.

Идеята за пенсиониране е като самоубийство. Почти като харакири. Възнамерявам да живея до 100 и да остана в историята.

Ние сме група, а истинската група се държи до самата смърт.